Списание Светодавец - Брой 6 - юли 2021.pdf -

Please enable JavaScript to view the full PDF

Светодавец Година III (2021)/ брой 6 Нашата визия за света Християнската проповед в Древна Британия Уважаеми читатели, Мнозина сигурно ще се изненадат на каква тема е посветен юнският брой на списание „Светодавец“. Темата избрахме, защо- то християнската проповед и мисионерство по западните страни на Европа са почти непознати у нас (с изключение на тясно специа- лизираните среди). Подобна тема би била неподходяща или твърде отвлечена, ако бе поставена в друг период от годината, но в дните преди и около празниците Възнесение Господне и Петдесетница, който пък е рожденият ден на Църквата, както и в дните преди празника на св. първовърховни апостоли Петър и Павел е повече от подходяща. На Патдесетница си спомняме не само за слизането на Светия Дух над апостолите, но и за живата проповед на дванайсетте ученици Христови, пръснали се по цялата вселена, за да разнасят благата вест за Христовото възкресение и проповед. Месец юни е Църквата „Св. Мартин Милостиви“ в Кентърбъри от 6-ти век, най-старият месецът на християнската проповед. В повечето случаи той започва храм в Англия, някогашен личен параклис на св. кралица Берта от Кент и пръв с Петдесетница и завършва винаги с празника на двамата големи храм, в който служи св. Августин Кентърбърийски. апостоли. И, за да покажем, че проповедта на Христовите ученици е еднакво действена, както на Изток, така и на Запад решихме, че би Главен редактор Адрес на редакцията било подходящо да поговорим за християнската проповед в Брита- Ангел Карадаков е-mail: ния, най-западната част на Европа. Разбира се не бихме могли да [email protected] Ред. колегия кажем всичко, което може да се каже, нито пък да представим аб- доц. д-р Екатерина Дамянова Интернет адрес на изданието и солютно всички интересни факти и истории, но сме се опитали да пълен негов архив - доц. д-р Костадин Нушев www.svetodavec.wordpress.com очертаем до какъв голям възход е успяла на достигне Църквата в доц. д-р Иво Янев Александра Карамихалева Англия преди схизмата от 1054 г. Корица: Св. Беда Достопочтени пише своята Църковна история на Английския народ В този брой ви срещаме с отец Андрю Филипс, който е един Сътрудници от най-големите изследователи на въпроса за християнизирането на д-р Силва Маринова ас. Здравко Кънев Британия, в специалното му интервю за списание „Светодавец“. В Печатно издание: ISSN 2683-0655 Онлайн издание: ISSN 2683-0531 брой 6 имаме и двама нови автори, които за първи път споделят свои Печатница: Librum - трудове на страниците на списанието това са доц. д-р Румен Боя- www.librum.bg джиев и докторантът в Богословския факултет Димитър Русев. Приятно четене! Ангел Карадаков Съдържание Интервю 6 Евангелската проповед в Древна интервю с отец Англия и английските светии Андрю Филипс Обща църковна история 13 Християнската проповед в Британия Ангел Карадаков Бенедиктинското монашеско доц. д-р Румен Бояджиев братство - ранно историческа основа (на Апенините и Британските острови) Поклонничество 41 Християнското поконничество до доц. д-р Костадин Нушев светите места и духовните връзки между Изтока и Запада през ранните векове на Църквата Инославни изповедания 52 Езотеричното християнство - Димитър Русев субпродукт на мултикултурализма и секуларизацията Култура 67 Да съзерцаваш мига Асен Андонов или хайку като философия на мига Св. Беда Достопочтени Светодавец брой 6/2021 Интервю Светодавец брой 6/2021 Интервю едно българче, което чува за св. Йоан Рилски и се опитва да научи Евангелската проповед в Древна за него. Кой е бил той? Кога е живял? Какво е казвал, писал, и в как- Англия и английските светии во е вярвал? Защо около него витае тази особена атмосфера? Какво представлява тази Църква, към която е принадлежал? Интервю с отец Андрю Филипс Като станах на дванайсет, разтворих тази тайнствена книга, която носи заглавието „Нов завет“. Осъзнах, че атмосферата и цен- - Отец Андрю, нека започнем нашето интервю от там, че ностите, които са изразени в нея, са също и мои ценности и разби- вие сте един от големите изследователи на Православното хрис- рания, и че те са идентични с атмосферата и ценностите на тези тиянство в Англия. Множеството ви трудове обръщат внимание старинни светци. Новият завет, Христовите слова, обясняват всич- на християнската проповед преди разделението от 1054 г. Разка- ко. Когато станах на петнайсет, жете ни първо как се породи желанието ви да се отдадете на тази разбрах, че някъде трябва да съ- мисия – да намирате и разпространявате информация и данни ществува църква с тези ценнос- за християнската проповед в Англия. ти. Не можех да открия такава. Те всички изглеждаха празни в - Аз не съм роден и не съм отрасъл в Лондон, който всъщност сърцевината си. Обаче, когато не представлява Англия, защото е норманската столица на Британия. станах на шестнайсет, се удосто- Израстнах на село – в английската провинция. Тук още бяха живи их да посетя руска православна английските традиции. На това място живях и слушах за светци и църква. Веднага се почувствах места, свързани със светци, за които нищо не знаех. Възрастните като у дома, и разбрах, че това също изглежда не знаеха почти нищо. Например, думите им бяха: е моето място – и Църквата на „всичко това е било много, много отдавна“ или „тогава нещата са Евангелието, за която Христос стояли по друг начин“, или просто „той е бил светец“. Обаче никой благовести, и Църквата на древ- не можа да ми каже какво значи да си светец. Всичко, което знаех, ните светци, за която бях чувал в беше, че съществува някакъв специален ореол около тези светци и детството си. Духът им е един и места, нещо топло и приятно, което ме караше да се чувствам като у същ. Бях открил своята същност, дома си. светът, към който принадлежах, Така че, когато станах на осем, започнах да се опитвам да Православната християнска науча нещо за тях, като питах хората и търсих книги за тези светци. цивилизация, от която старите Кои са били тези тайнствени хора с непознати имена? Още тога- светци в Англия са само мънич- ва чувствах, че има нещо особено около тяхното присъствие, което ки фрагменти от време, отдавна беше доста различно от духа, който витаеше около други по-близ- преминало. ки във времето личности и места. Започнах да съзнавам, че техните ценности са били доста различни, но са ценности, които съвпадаха - При изследването на тази тема има ли нещо, което ви с моето същество. Когато станах на дванайсет, вече знаех, че това са направи впечатление и което се запечата у вас? Нещо, което за- моите ценности и че животът ми е свързан с тях. Представете си за помнихте? 6 7 Светодавец брой 6/2021 Интервю Светодавец брой 6/2021 Интервю - Мисля, че това, което ми направи голямо впечатление, дока- ели християнството от Египет посредством Галия. Тук св. Мартин то извършвах проучванията си като юноша и млад мъж, беше пара- Милостиви, еп. на Тур, и неговите последователи изиграли решава- лела между живота на тези светци, и живота на светците от Право- щата роля в пренасянето на монашеството от египетската пустиня славна Източна Европа, Русия, Гърция и Близкия изток. Например, до Ирландия От Ирландия то било взето от св. Колумба на Йона, аз осъзнах, че Православието идва в Ирландия от Египет посред- на мястото, което днес наричаме Шотландия. От Йона, ирландското ством Галия. По-късно, действително, открих, че съществуват към монашеско влияние се разпростряло югозападно към Линдисфарн в петдесетина древни ирландски ръкописи на Синай, в манастира на Северна Англия и още по на юг, до Средните земи и на югозапад. Св. Екатерина. Или ,че животът на св. Серафим Саровски от XIX век И накрая дошла мисията на св. Августин, изпратен от св. в Русия и този на св. Кутберт Линдисфарнски от VII век в Англия, са Григорий Двоеслов от Рим, за да покръсти Англите (те нямали ни- поразително близки един до друг. Осъзнах, че времето и простран- каква информация за положението в Уелс, Шотландия и Ирландия). ството, историята и географията, са нищо пред Безначалния Бог. Тази покръстителска мисия била успешна в Югоизточна Англия, но останалата част от страната приела християнството под влиянието - През 2020 г. в България бе издадена книгата ви „Право- на ирландците. Обаче бъдещата национална църква се създала по- славното християнство в Древната църква в Англия“. В нея се сочената южна мисия на св. Григорий и св. Августин. Така че обръ- спирате главно на проповедта и мисията създадена от св. Гри- щането в Христа на Англия е англо-келтска християнска проповед. горий, папа Римски и св. Августин Кентърбърийски. Христи- Влиянието дошло от Египет, Галия и Рим, и в последствие покорило янската проповед обаче достига и до Ирландия и Шотландия. местните народи, основно ирландците и англите. Разкажете ни повече за проповедта на християнството там. - Ако човек навлезе дълбоко в темата за християнството в - Аз написах тази книга през 1988 г., а ето, че тя достига Бъл- Британия ще види, че има някаква разлика между Английското гария цели 32 години по-късно! християнство и Келтското християнство. Каква е разликата и Християнската проповед на Островите е многостранна и из- на какво се дължи? тъкана от много нишки. Например келтите, в това, което днес се нарича Уелс, до голяма степен запазват римското християнско на- - Както споменахме, Британските острови и Ирландия се следство, което идва до тях в първите четири века след Христа. Това християнизират от две места: от Континентална Европа и Египет. е, което е в основата на мита за крал Артур, борещ се срещу езиче- Аз не съм привържаник на думата „келтско“ в този исторически ските Англи*, за да защити духа на римското християнство. Между контекст, защото то има езическа и Ню Ейдж конотация. По-скоро другото, самото име Артур е римско, и означава малко мече. Мно- обикновено може да го заменим с думата „ирландско“, но ако ис- зина уелски светци имат римски имена, като Амвросий или Юстин, каме, нека използваме и „келтско“, стига да му придадем христи- макар най-големият от тях да носи името Давид. Според предание- янски смисъл. Ако опростим нещата, може да кажем, че като цяло то в шести век той бил ръкоположен от Йерусалимския патриарх. админстрацията и устройството идват от Рим и оказват по-голямо Светлината, дошла от Изтока, и християнството, започнало на из- внимание върху англите, докато аскетизмът идва от Ирландия и има ток, в Азия, в Йерусалим, и нито най-малко – в Европа, трябвало по-силно влияние върху келтските народи. Разбира се, както посо- да просвети Запада. От изгрева до залеза и от изтока до запада. От чихме, двете влияния се преплитат и сливат. Трябва да е ясно, че друга страна, ирландците, които никога не били ромеизирани, при- Островите (Британските острови и Ирландия) са в англо-келтско 8 9 Светодавец брой 6/2021 Интервю Светодавец брой 6/2021 Интервю влияние. Англите имат нужда от келтите, келтите имат нужда от ан- остава си само; ако ли умре, принася много плод“ (Йоан 12:24). глите. Не може нито без организация, нито без аскетизъм. Това е една тайна, която тежи и в съвремието ни, и има дори и политическо - На кой английски светец най-често се молите и кои са измерение. Двата народа се нуждаят един от друг. най-почитаните светии в Англия от православните днес? - Днес Английската църква е много по-различна от това, - Градът, в който живея, се нарича Феликстоу, на името на което е била преди. Смя- светеца с име св. Феликс тате ли, че има възмож- (+ 647 г.), който дошъл ност някога тя да се вър- от Галия преди почти 14 не към своите дълбоки века и донесъл със себе си корени? Христа в Източна Англия, където съм роден и жи- - Зависи какво има- вея. Другият светец е св. те предвид под Англий- Едмунд, който е крал на ската църква. Всъщност Източна Англия, но бива такова нещо не съществу- умъртвен от езичниците ва. В Англия 97% от хора- викинги през 869 г. Него- та нямат никаква реална вата памет е особено жива връзка и не практикуват тук и дори и житието му никакво християнско ве- е известно на мнозина по роизповедание. Може би тези земи. Ние тъкмо от- 1% принадлежат към ан- криваме нова църква, пос- гликанизма (Държавната ветена нему. Светците са църква), 1% принадлежат живи! Има може би още към различни други про- четирима други светци, тенстантски групи и 1% които все още се почитат. към римокатолицизма. Това са: св. първомъченик Всички тези организации Албан (+305?), който нас- умират, при това с бързи коро бе добавен в офици- темпове. След като си из- алния календар на Руската паднал в ерес, стигаш края на пътя. Например, ние приемаме англи- православна църква; св. Кутберт (+687), особено почитан в Северна чани в Църквата, такива, които като мен, никога преди не са били Англия; св. Одри (+679), особено почитана в Източна Англия, и; св. християни. Те не са се зацапали от иноверието, поради което и са Хилда (+680), особено почитана на север. възприемчиви към Църквата. Както пише в Евангелието, „Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, Интервюто води Ангел Карадаков. Превод: Ивайло Василев 10 11 Светодавец брой 6/2021 Обща църковна история Християнската проповед в Британия Ангел Карадаков След Възнесението Христово проповедта за благата вест се разнесла из цялата тогавашна позната земя. Апостолите ръкополо- жили епископи, свещеници и дякони и поставили по местата, по които проповядвали свои наместници да водят верните, както и да проповядват на езичниците. Още през първите векове християнската проповед се раз- пространила бързо из почти цяла Европа. В следващите редове ще обърнем повече внимание върху християнската проповед в Брита- ния, нейното зараждане, продължение и осъществяване. Първи век Според историческите сведения св. ап. Павел написал първо- то си послание до Солуняните през 50 или 51 г. сл. Хр1. По същото време той написал и другите свои послания, като някои от учените отнасят писането на различните послания да е продължило до 70-е години на първи век. Заедно с неговата проповед и другите апостоли и апостолски мъже започнали да обикалят вселената и да проповяд- ват Благата вест на Христовата проповед. Един от първите проповедници в Британия бил св. Аристо- вул . Той бил родом от остров Кипър и брат на св. апостол Варна- 2 ва, и двамата от числото на седемдесетте ученици Христови. Бил спътник в пътешествията на апостол Павел и помощник в неговите проповеднически трудове. От него бил ръкоположен за епископ на Британия (Англия), „където претърпял много страдания, но с бла- годатното си слово и светия си живот успял да постави основи на 1 Лопухин, проф. Александър, Толковая Библия Толкование на Первое послание Святого Апостола Павла к Фессалоникийцам - https://azbyka.ru/otechnik/Lopuhin/tolkovaja_bibli- ja_70/0_1 Снимка: pixabay.com 2 Жития на светиите. СИ.Житие на свети апостол Аристовул, епископ Британски 13 Светодавец брой 6/2021 Обща църковна история Светодавец брой 6/2021 Обща църковна история християнството в тази страна. Той устроил добре Църквата, поста- ния. Тези мисионери впоследствие били наречени Фугатий и Дамян. вил свещеници и дякони и там умрял в дълбока старост“, се казва За тях обаче не се знае почти нищо9. в житието на св. Аристовул. Той, заедно с други апостолски мъже, подпомагал проповедта на ап. Андрей. В някои жития на св. Аристо- Първи мъченици и епископи и развитие на вул се споменава, че е загинал мъченически в Уелс, но за това няма църквата в Британия сигурни данни3. Според данните оставени ни от св. Доротей Тирски, който написал разказите за пророците, апостолите и 70-те Христови Известно е, че през 314 г. трима епископи от основните гра- ученици4 църквата в Тир изпратила св. Аристовул във Великобрита- дове в Британия взимат участие на поместния събор в Арл (Галия), ния през 37 г. сл. Хр5. Епископът на Сарагоса Хелека, пише следно- който се събира, за да осъди ереста на донатизма. От Британия в то6: „Паметта на много мъченици се почита от британците, особено събора са включили Реститут, епископ на Лондон и Еборий, епископ тази на св. Аристовул, един от седемдесетте апостоли“. Някои из- на Йорк, както и още един епископ, много вероятно от Колчестър10. следователи смело твърдят, че една от първите установени църкви е Християнският историк Евсевий Кесарийски пише, че около 320 г. именно тази в Британия, като съобщават, че проповедта на острова „апостолите преплували океана и достигнали до островите, нарече- се е състояла по поръчение и инициатива на Йерусалимската църк- ни британски“11. ва7. Въпреки това не би могло с абсолютна сигурност да се твърди, Един от първите споменати мъченици в Британия е св. Ал- че св. Аристовул е именно първият християнски проповедник в Бри- бан . Той загива мъченически по време на гоненията на христия- 12 тания. Източниците за първите векове от християнската проповед ните през 302-305 г. при римския император Диоклетиан13. Освен на острова са оскъдни, а един от малкото сигурни източници – тек- името на св. Албан сред първите мъченици в Британия са и св. стовете на св. Беда Достопочтени не посочват и не дават яснота за Юлиан и св. Аарон, мъченици от Каерлеон, Южен Уелс, за които св. проповедта на християнството през първия век след Христа8. Беда Достопочтени споменава в своята творба Historia ecclesiastica gentis Anglorum. Според някои учени и изследователи, изхождащи Втори век от факта, че Аарон е предимно еврейско име, предлогат, че христи- янската проповед е дошла в Британия чрез еврейските общности, За християнската проповед през второто столетие в Британия които пътували из цялата Римска империя, но убедителни доказа- някои от фактите се поставят под съмнение от изследователите. Така телства за това няма . например съществува история, според която християнски племенен Друг голям проповедник и мисионер в Британия е св. Нини- вожд от Южен Уелс на име св. Луций около 180 г. сл. Хр. изпратил ан, роден през 360 г. и починал през 432 г. сл. Хр. Той създава пър- двама души – светиите Елван и Мидуин в Рим при папа Елевтерий, вата християнска общност в Шотландия. Счита се, че той е един от който да им благослови да станат мисионери и да просветят Брита- големите проповедници сред келтите и южните пикти14. Св. Ниниан 3 Saint Aristobulus, Apostle of Britain († 1st century) -http://oodegr.com/english/biographies/ установява манастир в Уитхорн в Галоуей през 397 г. Въпреки че arxaioi/Aristobulus_Apostle.htm 4 Жития на светиите. СИ.Житие на свети свещеномъченик Доротей, епископ Тирски 9 Филлипс , Протоиерей Андрей - СВЯТЫЕ АПОСТОЛЫ В БРИТАНИИ - https://www. 5 Fr Michael, British Church History - https://www.saintbridehermitage.org/british-church-his- pravoslavie.ru/36023.html tory 10 Пак там. 6 Пак там. 11 Пак там. 7 Пак там. 12 Поснов, Михаил. История на Християнската църква, с. 25 8 BEDE’S WORLD: EARLY CHRISTIANITY IN THE BRITISH ISLES - https://pravoslavie. 13 St. Alban - https://www.newadvent.org/cathen/01252b.htm ru/29829.html 14 St. Ninian Celtic missionary - https://www.britannica.com/biography/Saint-Ninian 14 15 Светодавец брой 6/2021 Обща църковна история Светодавец брой 6/2021 Обща църковна история за неговия живот данните са оскъдни, със сигурност се знае, че св. Британската църква обаче не се била освободила все още от Ниниан е апостол на Шотландия и отнесъл християнството на север ереста на Пелагий. Поради това било необходимо да се свика т.н. в британския остров15. Събор в Брефи, проведен около 560 г. в Кередигион, Уелс18. Съ- През същия период британската, а впоследствие и цялата борът е последван от втори, известен още като Съборът на победа- църква била разтърсена от ереста на монах Пелагий, който имал раз- та, свикан в Каерлеон около 569 г. След свикването и на този събор лични възгледи по отношение на свободата на волята, като отричал ереста на Пелагий била вече напълно изкоренена. По същото време и доктрината на първородния грях. Монах Пелагий се противопос- в Британия се появява и един друг велик проповедник и мисионер тавил на учението на Блажени Августин. През 418-419 г. учението на християнството на острова св. Колумба. Той се родил през 521 на Пелагий е осъдено на Картагенския събор. В правило 123 от съ- г. и починал през 597 г. Той разпространил евангелската проповед бора четем: „Признато е от всички епископи на Картагенската църк- в днешна Шотландия и основал един от най-важните манастири за ва, които са се явили на този свят събор и чиито имена и подписи монашеството в Британия – манастира Айона, който се превръща в са вписани в актовете, че Адам не е сътворен смъртен от Бога. Нека един от най-сериозните фактори за провеждането на християнската бъде анатема оня, който каже, че първият човек Адам е сътворен проповед. Св. Колумба бил активен проповедник и в Ирландия, въ- смъртен, така че и да е съгрешил, и да не е съгрешил, пак е трябвало преки че по-голямата част от живота си прекарва в Шотландия. да умре телесно, т.е. да напусне тялото не за наказание за греха, а по В началото на V в. се провежда и първата мисия в Югоизточ- необходимост на естеството“16. на Ирландия, която вероятно започва в Уелс19. В мисията се включ- Около 429 г., малко след като римляните се изтеглят от Бри- ват много свети отци, сред които св. Деклан Ардморски, св. Ибър, танските острови, епископите в Галия избират св. Герман Изповед- св. Абан и св. Айлбе. Тази мисия била изпратена от папата през 431 ник и св. Лупус да посетят острова и да противостоят на ереста на г. Св. Патрик обаче се счита за апостол на Ирландия и именно с не- Пелагий, която продължавала да намира съмишленици сред мест- говия живот ще се запознаем в по-долните редове. ното духовенство. След като пристигат във Британия двамата епис- копи са посрещнати от множество хора, а славата за техните чудеса Св. Патрик, апостол на Ирландия изпълнила цялата страна17. Двамата епископи обърнали множество народ в християнската вяра, а в гр. Веруламиум се провежда спор Св. Патрик е роден около 385 г., син е на римски декурион между двамата светии и еретиците. В житието на св. Герман се раз- (служител, отговарящ за събирането на данъците), на име Калпур- казва, че след като спорът свършил и двамата епископи тържествено ниус . Дядото на св. Патрик бил свещеник на име Потитус. Живял е оборили ереста на Пелагий, се помолили на Пресветата Троица, а в село, намиращо се по устието на р. Севърн в Уелс. Когато Патрик след това извадили малка кутия с реликви и я поставили върху очи- бил на 16 години селото му било нападнато от разбойници и той те на сляпо момиче, което веднага възстановило зрението си . Два- бил пленен. Закаран бил в Ирландия и продаден като роб, след това мата св. отци посетили и гроба на първия мъченик в Британия – св. започнал да пасе свине в планината Смелиш в графство Антрим, Албан. Северна Ирландия. По време на своето робство св. Патрик научава 15 Fr Michael, British Church History - https://www.saintbridehermitage.org/british-church-his- ирландски език, което след време се оказало много полезно в него- tory вата мисионерска дейност. 16 ПРАВИЛА на Светата Православна Църква - Част 2, Славянобългарския манастир 18 Llanddewi Brefi, St David’s Church - https://www.britainexpress.com/attractions.htm?attrac- “Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон. tion=586 17 Butler, Rev. Alban, “St. Germanus, Bishop of Auxerre, Confessor”, The Lives of the Saints, Vol. 19 Филлипс, протоиерей Андрей, ОТ РИМСКОГО ПРАВОСЛАВИЯ К ПРАВОСЛАВИЮ VII, 1866 - https://www.bartleby.com/210/7/262.html БРИТАНСКИХ ОСТРОВОВ - https://pravoslavie.ru/53219.html 16 17 Светодавец брой 6/2021 Обща църковна история Светодавец брой 6/2021 Обща църковна история По време на своето уединение в планината, той се отдавал се обърнал срещу него и разкрил какво му е споделил той в опит на молитва и богомислие. По този начин той преживял шест годи- да предотврати хиротонията му. Много години по-късно св. Патрик ни. През този период има две видения. В първото разбрал, че ще се продължавал да скърби за своя скъп приятел, задето публично го завърне в дома си, а във второто разбрал, че има кораб, с който да посрамил. отплава. След шестгодишно робство св. Патрик успява да се завърне Седем години от живота на св. Патрик преминават в пъту- в Британия при своите родители. вания, като Великия пост прекарва в планината на окръг Майо. В След известно време той заминал за Галия, където учил бо- своята мисионерска работа св. Патрик основава множество църкви гословие в Оксер при св. Герман (паметта му се чества на 31 юли) и манастири в Ирландия, но обръщането на ирландците в християн- в манастира на о-в Лерин, който е известен мисионерски център ската вяра се оказва изключително тежка задача. Светецът срещнал по онова време. Св. Патрик бил ръкоположен за дякон, свещеник и голяма враждебност от страна на местните и бил нападан няколко епископ, а след това му била поверена просветителска мисия в Ир- пъти. Местните го обвинявали, че е чужденец и бивш роб. Въпреки ландия, като в това служение той станал приемник на св. Паладий всички изпитания и дори заплахи за живота му, св. Патрик остава (паметта му се чества на 7 юли). Св. Паладий постига голям успех в верен на своето призвание и привел към Христовата вяра множество проповедта в Ирландия. След като проповядвал там, той заминал за хора. Шотландия, където година по-късно умира, това се случва през 432 Едно друго произведение на св. Патрик също е запазено до г. наши дни. Това е т.н. Послание до Коротикус. В него светецът из- В житието на св. Патрик се разказва и за още едно чудно ви- обличава нападението на местните в една от неговите общини. В дение. Той видял ангел, който дошъл при него, а в ръцете си носел трудовете на св. Патрик можем да, че той счита себе си за призван свитък с много слова. Избирайки си един от тях, ангелът посочил, от Бога, както и неговата решителност и скромност в извършването че това е “гласът на ирландците” и св. Патрик чул как те го молят да на мисионерската работа. Той счита себе си за грешен човек, най-не- отиде при тях. веж и най-малък и дори презиран от мнозина. “На Божията благодат Въпреки че св. Патрик постигнал забележителни резултати дължа това, че чрез мен много хора се родиха отново”, пише той. в разпространението на Евангелието, той не бил първият или един- По времето, когато създава своя епископски център в Арма, ствен мисионер в Ирландия. Той пристига там около 432 г., година Северна Ирландия през 444 г. св. Патрик има свои подопечни епис- след като св. Паладий започва своята мисия в Ирландия. Там имало копи, които му помагат, както и много местни свещеници и дякони. и други мисионери, които били активни по югоизточното крайбре- Той насърчава и увеличаването на монашеските братства в неговата жие, но св. Патрик има най-голямо влиявие и успех в проповядва- епархия. нето на Христовото Евангелие. Заради това именно и той е известен Св. Патрик се преставя пред Бога на 17 март 461 г. (някои като просветител на Ирландия. източници твърдят, че е 492 г.) Има различни разкази за последните Св. Патрик пише и своя автобиографична изповед, в която му дни, но те са предимно с легендарен характер. Св. Патрик често разказва за много изпитания и разочарования, които претърпял. е изобразяван държащ трилистна детелина или бягащи от него змии. Например св. Патрик разказва как споделил на свой приятел, че е Той използва детелината, за да илюстрира учението за Св. Троица. смутен от определен грях, който извършил преди да навърши пет- Столетие след успението на св. Патрик Ирландия е напълно надесет години. Приятелят му го уверил в Божията милост и дори християнизирана и остава истински духовен фар в Западна Европа подкрепил избирането на Патрик за епископ. По-късно обаче той до IX в . В своя труд Orthodox England протойерей Андрей Филипс 18 19 Светодавец брой 6/2021 Обща църковна история Светодавец брой 6/2021 Обща църковна история казва, че св. Патрик отишъл да проповядва в Ирландия, а не в Бри- Според едно от православните жития на св. Августин Кен- тания. По време на проповедта и мисионерството на св. Патрик в търбърийски монасите-пратеници влезли в Кентърбъри с литийно Британия все още нямало такова голямо духовно движение, като мо- шествие, като носели със себе си кръст и икона на Христос Спаси- нашеството на о-в Лерин, което дало на църквата в Галия толкова тел, като пеели специалните песнопения за такива шествия, написа- много духовни водачи по време на германските завоевания. ни от св. Григорий25. Св. Августин приел епископски сан от св. Вир- гилий Арлски (паметта му се чества на 5 март). През 601 г. Августин Проповедническа мисия на св. Григорий, папа Римски изпраща двама от своите ученици в Рим, за да дадат отчет на св. Григорий за първите резултати от мисията, както и да изпросят от Една от най-големите християнски мисии през 6-7 век била него благословение и архипастирски наставления за по нататъшна- извършена от св. Григорий, папа Римски20. През 595, а според други та мисия. Папа Григорий изпратил още дванадесет мисионери, като източници 596 г. започва огромно, по своите мащаби, начинание за дал на св. Августин и палиум, което е евквивалент на епископския покръстване на жителите на британските острови в християнство- омофор в църквите на Изток, свещени съсъди и св. мощи. По този то. Хронологията на цялата мисионерска мисия е добре запазена в начин папа Григорий I показал, че дава благословение на св. Авгус- т.н. Григориев регистър, съдържащ писмата, писани от св. Григо- тин да оглави Английската църква, като и дал наставления за създа- рий21. Делата на папските пратеници в Англия са записани от св. ването на църковна йерархия в поместната църква в Англия. Така Беда Достопочтени в неговата Църковна история на английския на- според указанията на св. Григорий градовете Лондон и Йорк стана- род (Historia ecclesiastica gentis Anglorum). За тази си своя работа св. ли митрополитски центрове с общо дванадесет викарни епископи26. Беда поискал информация от много хора, включително от неговия На 18 юли 601 г. папа Григорий Велики изпраща послание съвременник игумен на манастира „Св. ап. Петър и Павел“ в Кен- до крал Етелберт, в което го призовава да съхранява, защитава и търбъри Албин, както и от свещеник, а впоследствие и бъдещ ар- разпространява приетата от него християнска вяра, като посочва за хиепископ, Нотхелм, който изпратил на св. Беда копия от папските пример светия император Константин Велики. Папата препоръчва писма и документи от Рим22. на краля да се вслуша в съветите на епископ Августин. В това пос- Папа Григорий изпраща две групи монаси от своя манастир в лание св. Григорий вдъхновява краля за мисията, като му представя Рим „Св. Андрей“. Първата група монаси вероятно тръгват за Бри- края на времената, като казва: „Ние сме в опасност от много неща, тания около 596 г. и пристигат в Кент година по-късно. В 601 г. св. които не са съществували преди; във въздуха ще има вълнение, и Григорий изпраща втора група монаси. Водачът на монасите е св. ужас от небето, и внезапни бури, и войни, и глад, и чума, и земе- Августин Кентърбърийски. На острова крал Етелберт I позволява на тресения на различни места“. Св. Григорий призовава краля да не мисионерите да се установят и да започнат проповед в Кентърбъри, „погубва сърцето си; тъй като всички тези знаци за края на света са като служат в църквата „Св. Мартин“23. Самият крал приема христи- ни изпратени като предупреждение, така че когато дойде Съдията, янството през 597 г24. ние да бъдем готови да Го посрещнем чрез добрите си дела“27. 20 Филипс, Андрю. Православното християнство и Древната църква в Англия, с.21 D0%B8%D0%BA%D0%B8 21 Gregorian mission (act. 596–601), N. P. Brooks - https://www.oxforddnb.com/view/10.1093/ 25 СВЯТИТЕЛЬ АВГУСТИН, АРХИЕПИСКОП КЕНТЕРБЕРИЙСКИЙ - https://pravoslav- ref:odnb/9780198614128.001.0001/odnb-9780198614128-e-93690 ie.ru/54116.html 22 Mayr-Harting Coming of Christianity p. 69 26 Пак там. 23 Brooks Early History of the Church of Canterbury pp. 8–9 27 Цыпин, протоиерей Владислав.НАЧАЛО ХРИСТИАНСКОЙ МИССИИ СРЕДИ 24 Св. Григорий I Велики - https://bg.orthodoxwiki.org/%D0%A1%D0%B2._%D0%93%D- АНГЛОСАКСОВ(по «Церковной истории» Беды Достопочтенного) - https://pravoslavie. 1%80%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B9_I_%D0%92%D0%B5%D0%BB% ru/95506.html 20 21 Светодавец брой 6/2021 Обща църковна история Светодавец брой 6/2021 Обща църковна история По същото време св. Августин започнал строителството на сонското кралство Кент. Този отказ бил последван от битка и загуба Кентърбърийската катедрала, която била посветена на Христос Спа- за страната на местните епископи, както вече по-горе казахме. Св. сител. В края на града пък бил основан манастира „Св. апостоли Августин ръкополага за епископ един от своите ученици на име Ме- Петър и Павел“, който впоследствие бил кръстен на името на св. лит и го изпраща да проповядва в земите на Източните Саксони, Августин. друг свой ученик на име Юст ръкополага за епископ на Рочестър. След като успява да подреди в някаква степен църквата в Англия св. Събор в Честър Августин умира на 26 май 604 г30. Съборът в Честър бил църковен събор на епископите, със- Събор в Уитби тоял се в Честър в края на 6-и и началото на 7-и век. За този събор се знае само от няколко източника. Събирането на епископите, по Въпреки че е започната сериозната организация на помест- инициатива на св. Августин, играе важна роля и е събитие от голямо ната църква в Британия проблемите между епископите, служещи по значение за историята на Уелс и Англия, където местните британски римския обичай и епископите, служещи по келтския се увеличили. епископи отказали да сътрудничат с мисионерите на св. Августин. През 663-664 г. в Нортумбрия бил свикан съборът на Уитби, кой- Това довело до битката при Честър, където Етелберт от Нортумбрия то събира привържениците както на келтските, така и на римските убил кралете Повис и Гуинед по време на атаката на църковната обичаи31. В събора св. Колман от Линдисфарн подкрепя “келтската общност в Бангор он Ди (Bangor-on-Dee)28. партия”, докато св. Уилфрид от Йорк и Хекшам подкрепя “римска- Основният богословски спор между двете църкви е точната та партия” с нейните пасхалии. След спор между св. Колман и св. дата на Пасха (“Римската партия” във Британия била представена Уилфрид, римската партия в крайна сметка печели. След хирото- от ученици на св. Августин Кентърбърийски, считан за покръсти- нията на св. Уилфрид за епископ на Еборакум (Йорк), църквите на тел на англосаксоните). Най-голямата и по-съществена църковна и Южен Питланд, по онова време окупирани от Нортубрийци, били канонична разлика била в църковната администрация. В келтското под негова юрисдикция няколко години. По това време те използва- християнство цялата църковна власт принадлежала на манастирски ли римската пасхалия, за да честват Възкресение Христово. игумени, докато епископите нямали почти никаква административ- За Събора в Уитби четем отново в творбата на св. Беда Дос- на власт - те живеели в манастирите, подчинявайки се на своите игу- топочтени - Historia ecclesiastica gentis Anglorum, както и в житието мени. Изпълнявали обаче своите богослужебни задължения, вклю- на св. Уилфрид. В спора между двамата светии св. Уилфрид при- чително и ръкоположения29. дава към своята теза и авторитета на св. ап. Петър, като основател Въпреки споровете местните британски епископи катего- на Римската църква. Местният крал, който свиква събора, Освиу рично отхвърлили предложението да изоставят своите литургични (Oswiu) попитал кой е пазителят на небесните врати и кой има ключ практики и да признаят св. Августин за свой архиепископ, което в за тях. Тогава св. Уилфрид цитира думите на Христос от Евангели- техните очи изглеждало като признание за подчинение на англосак- ето, че дава на ап. Петър ключовете от Царството небесно. Тъй като 28 The Politics of Exile in Early NorthumbriabyMichelle Ziegler,Belleville, Illinois - https://web. 30 СВЯТИТЕЛЬ АВГУСТИН, АРХИЕПИСКОП КЕНТЕРБЕРИЙСКИЙ - https://pravoslav- archive.org/web/20110110054848/http://www.mun.ca/mst/heroicage/issues/2/ha2pen.htm ie.ru/54116.html 29 Seventh Century England Was Orthodox Christian: The Fascinating History - https://theo- 31 Seventh Century England Was Orthodox Christian: The Fascinating History - https://theo- rthodoxchurch.info/blog/news/seventh-century-england-was-orthodox-christian-the-fascina- rthodoxchurch.info/blog/news/seventh-century-england-was-orthodox-christian-the-fascina- ting-history/?fbclid=IwAR2GLDcHxBPDAaVxCVDmeZpGHKmcHN9VqpqRfzZWAjvZ_Ie- ting-history/?fbclid=IwAR2GLDcHxBPDAaVxCVDmeZpGHKmcHN9VqpqRfzZWAjvZ_Ie- VO46RJvoD0aQ VO46RJvoD0aQ 22 23 Светодавец брой 6/2021 Обща църковна история Светодавец брой 6/2021 Обща църковна история св. Колман не могъл да цитира такъв висок авторитет неговата теза Вигхерт, който бил „най-ученият в църковните дела“ да стане канди- не се приема от краля и той решава, че методът за изчисляване на дат за архиепископ на Британия. За да бъде ръкоположен за такъв те пасхалията трябва да бъде този, който се използва в Римската църк- го изпратили в Рим, но там той починал заедно с почти всички свои ва. Св. Беда цитира дори думите на краля, който казал: „Ап. Петър спътници от върлуващата в Италия чума по това време. Две години е пазител на небесните двери и аз ще се подчинявам на неговите за- изминали от избирането на нов кандидат за архиепископския прес- поведи доколкото знам и мога; в противен случай, когато стигна до тол в Британия. Избраният от Рим архиепископ бил римски монах, а райските двери, този, който държи ключовете, може и да не пожелае по рождение грък от Тарс, родината на св. ап. Павел. Това бил монах да ми ги отвори“32. Беда съобщава, че всички присъстващи се съгла- Теодор, „който изучавал светски и църковни писания на латински и сили с решението на краля, въпреки че св. Колман и други с него гръцки“ и бил един от най-образованите на своето време35. отказват да се съобразят с тези практики и се оттеглят в манастир. Хиротонията на монах Теодор била извършена на 26 март Според някои изследователи33 решенията от Събора в Уитби 668 г. от св. папа Виталиан. По път за Великобритания св. Теодор не били само и единствено по каква пасхалия да се води Англий- преминал през Марсилия и Париж, а от там през Ламанша стигнал ската църква, но и дали тя трябва да свърже своята мисия и духовен до Кентърбъри. Той служил като архиепископ повече от двадесет живот със западащата и слаба ирландска църква или с имащата все години до смъртта си (починал на 19 септември 690 г., на същата повече власт църква в Рим. Въпреки че някои от епископите и мо- дата се отбелязва и неговия празник). В своето служение той успя- насите отказват да приемат решенията на Събора в Уитби би могло ва добре да организира църквата в Британия, като създава тринаде- да се каже съвсем спокойно, че спорът за датата на Пасха на Запад сет епархии съответно в Кентърбъри, Рочестър, Селсей, Уинчестър, завършва именно със Събора в Уитби. Шерборн, Лондон, Лестър, Уорчестър, Херефорд, Личфийлд, Линд- зи, Дънуич, Елхам“36. В северната част на страната той разделя епар- Седми век хията на Йорк на три малки епархии с центрове в Йорк, Линдисфарн и Хексам. Северната част на Британия получила християнско кръщение В началото на своето служение св. Теодор създал и много от ирландските монаси, особено активен в проповедта там бил св. училища за църковно пеене в манастирите и храмовете. Той често Айдън (паметта му се чества на 31 август), епископ на Линдисфарн пътувал из Британия, като посещавал митрополитите по места в и неговите ученици. Според учените св. Августин ако не би успял техните епархии. да създаде своята мисия в Британия, ирландските монаси така или иначе са щели я покръстят34. След 670-690 г. келтите и англите били Събор в Хердфорд обединени и се оформили като единна англо-келтска традиция на Британските острови. За пример за тази англо-ирландска традиция През 672 г. св. Теодор Кентърбърийски свиква първия голям учените несъмнено сочат св. Кътбърт Чудотворец (634-687). англосаксонски събор на църквата в Британия. Съборът е свикан в През 666 г. кралете на Кент и Нортумбрия избрали свещеника гр. Хертфорд. Сведения за събора отново черпим от историята на св. Беда Достопочтени. Според неговите сведения на събора при- 32 HOW THE SYNOD OF WHITBY SETTLED THE DATE OF EASTER - https://www. english-heritage.org.uk/visit/places/whitby-abbey/history-and-stories/easter-and-the-synod-of- съствали епископи от цяла Британия. Светската власт също била whitby/ 35 Цыпин, протоиерей Владислав.АНГЛО-САКСОНСКАЯ ЦЕРКОВЬ БРИТАНИИ В VII 33 Synod of Whitby - https://www.newadvent.org/cathen/15610a.htm ВЕКЕ - История Европы дохристианской и христианской - https://pravoslavie.ru/113955. 34 Филипс, протойерей Андрей. ОТ РИМСКОГО ПРАВОСЛАВИЯ К ПРАВОСЛАВИЮ html БРИТАНСКИХ ОСТРОВОВ - https://pravoslavie.ru/53219.html 36 Пак там. 24 25 Светодавец брой 6/2021 Обща църковна история Светодавец брой 6/2021 Обща църковна история представена в лицето на крал Егфрит, крал на Нортумбрия. Според изследователите съборът в Хертфорд е като крайъгълен камък за Осми век организацията на англосаксонската църква, а решенията приети от След кончината на св. Теодор за архиепископ на Британия събора касаят цялостната структура на църквата. Съборът помогнал бил избран игуменът Бертвалд, който имал англосаксонски произ- още и за постигане на пълно обединение в английската църква37. ход. Той е ръкоположен за епископ година след избора си от епископ Част от решенията на този събор били за честването на Въз- Годуин, който служил като епископ в Галия. Св. Беда пише, че Берт- кресение Христово на една дата, както и това, че монаси нямали валд познавал добре Св. Писание и бил добре изучил църковните и право да се преместват от един манастир в друг без разрешението на монашески науки, но „не можел да се сравни със своя предшестве- своя игумен. Интересно е решението по отношение на йерархията ник“. Бертвалд бил епископ на Кентърбъри близо 40 години и почи- сред епископите. Решението гласи, че „епископ не може от гордост нал през 731 г.40 да претендира за превъзходство над другите епископи, но на всички През VIII в. църквата в Англия работи усилено за катехизира- им се отдава почит според времето и реда на тяхната хиротония“38. нето на населението и изкореняването на езическите обичаи. Много Приетите решения на събора укрепяват основите на каноничната църковни служители дори заминали за континентална Европа като дисциплина, въвежда в живота на новообразуваната държава реда мисионери. След датските нашествия обаче много от манастирите на църковно-йерархичните отношения, установен в Римската им- са разрушени и мисията на църквата отслабва. Обединението на перия и подчертава неприкосновеността на евангелската семейна кралете в Уесекс през X в. довело и до реформи в църквата в Ан- нравственост. глия41. До XVI в. църквата в Англия признавала главенството на па- пата, след което го отхвърля и създава своя самостоятелна църква, Събор в Хатфийлд известна днес като Англиканска църква. През 679-680 г. епископите в Английската църква били при- Заключение зовани за втори път от св. Теодор на събор. Този път поместният събор се състоял в гр. Хатфийлд, когато по същото време в Констан- В тази кратка статия се опитахме да илюстрираме съвсем тинопол се състоял Шестият вселенски събор39. Съборът се събира, бегло цялостната мисия по покръстването на Великобритания и про- за да осъди монотелитската ерес. Отците от събора изразяват своята повядване на християнството там. Разбира се тук не можем да гово- вяра и казват, че са част от Вселенската и апостолска църква и заявя- рим за пълна изчерпателност, защото темата е изключително голяма ват, че признават и се придържат към учението на петте Вселенски по своя обем и не би било възможно да бъде обобщена в толкова събори, както и към решенията на Латеранския събор, проведен в кратък формат. Проследявайки обаче кратката история на създава- Рим през 649 г. от св. Мартин, папа Римски, който отхвърля ереста нето и организацията на Поместната английска църква откриваме на монотелизма, заради което претърпява преследване и изгнание от големи прилики, които църквата в Британия има с тези поместни император Ираклий. църкви, създадени и организирани през същия период на време на Изток. Британия, Ирландия и Шотландия имат своите подвижници, 37 Bede, The Ecclesiastical History of the English People, trans. and ed. R. Collins and J. Mc- Clure (Oxford, 2008), IV.5. монаси и монахини, своите светители – епископи и архиепископи, 38 Цыпин, протоиерей Владислав. АНГЛО-САКСОНСКАЯ ЦЕРКОВЬ БРИТАНИИ В VII 40 Цыпин, протоиерей Владислав. АНГЛО-САКСОНСКАЯ ЦЕРКОВЬ БРИТАНИИ В VII ВЕКЕ - История Европы дохристианской и христианской - https://pravoslavie.ru/113955. ВЕКЕ - История Европы дохристианской и христианской - https://pravoslavie.ru/113955. html html 39 THE SYNOD OF HATFIELD - https://englishlanguageandhistory.com/?id=synod-hatfield-1 41 Church of England - https://www.britannica.com/topic/Church-of-England 26 27 Светодавец брой 6/2021 Обща църковна история както и множество дякони и свещеници, просияли като светии на християнската църква. Тяхната памет днес е почти непозната у нас, но това не означава, че те не биха били пример за нас за духовен живот, изпълнен с искрена вяра в Бога и добродетели. Поглеждайки от разстоянието на вековете можем да кажем, че колкото и една поместна църква да бъде богата на светии и пропо- ведници ако в нея, по един или друг начин, хората спрат да следват Евангелското слово и се отклонят от пътя на истината, то в един момент отрязват своите дълбоки духовни корени и забравят това, към което всъщност истински принадлежат. И макар днес църквата в Англия да е съвсем различна от онова, което е била, не ни пречи да обръщаме поглед към онези големи имена, които са се подвизавали там и са възнасяли своите молитви към Бога. Цялата земя е Божия, по думите на св. Йоан Златоуст и светиите в Британия, Ирландия и Шотландия ни показват именно това – няма значение, къде живееш и какви са хората около теб, ако имаш искрено желание да вървиш по евангелската проповед. Снимка: pixabay.com 28 Светодавец брой 6/2021 Обща църковна история За разлика от съвременните обстойни и детайлизирани ана- ли, над ранната бенедиктинска епоха определено цари мрак. След смъртта на св. Бенедикт просъществували манастирите Монте Ка- Бенедиктинското сино, Субиако и Терачина. Според легендарните сведения, изразя- монашеско братство ващи в миналото стремежа на всяка монашеска общност да осветли възможно най-пълно историята си чак до архетипа, предани учени- - ранно историческа ци на светеца разнесли делото му по галските земи (Мавър) и в Си- основа цилия (Плацид). След набезите на лангобардите и разрушаването на Монте Касино през 577 г. (някъде в литературата се среща и 580 г.) (на Апенините и делото на абат Бенедикт изглежда почти загубено. Но явно бягство- Британските острови) то на монасите в Рим имало като резултат и някои добри страни. Папа Пелагий II († 590 г.) предоставил на братството като убежище манастира Св. Панкратий до Латерана. Това е „ ... час с историческо значение, защото по този начин бенедиктинските монаси не само доц. д-р Румен Бояджиев излизат пред погледа на папите ... Те встъпват в служба на църквата и на папството, чиито знаменосци са в продължение на векове”2. Визитка Лангобардските нашествия предизвикали нежелано от брат- (Гл. 3.3., в изданието „Ранно Западноевропей- ствата голямо монашеско раздвижване на Апенините. Монашески Доц. д-р Румен Бояджиев ско монашество“ от 1996 г., с. 119 - 130) групи бягали от север на юг - в Рим, Южна Италия или Сицилия, къ- започва научното си раз- дето основали манастири. Дори в папския Рим черното монашество витие като специализант Когато днес се говори за бенедиктинци, заело подобаващо място. Голяма част от църковните служби в бази- към ЦСВП “Иван Дуйчев” зад това обобщаващо понятие се крият оне- ликите били поети от монаси за сметка на светския клир. Това пре- с едногодишна стипендия зи монашески общности, следващи не само разпределение на силите в църковните среди рефлектирало не след през 1988 г., а в послед- Правилото на Бенедикт Нурсийски, но също дълго и върху папските избори. Така с издигането на Григорий I се ствие, от 1989 г. става и числящи се към основаната от папа Лъв докторант в Центъра по културознание при Софий- XIII през 1893 г. конфедерация (Confoederatio бенедиктинското монашество (някои вече са цитирани във връзка с други въпроси в ския университет (по congregationum monasticorum Ordinis sancti предходни глави): CONSTABLE, G. Medieval Monasticism. A Selected Bibliography (Toronto Benedicti). В днешно време „Ordo Sancti Medieval Bibliographies 6). Toronto-Buffalo, 1976, p. 107 ff.; BUTLER, C. Benediktinisches направление – История на Mönchtum. St. Ottilien, 1929; HILPISCH, St. Benediktinisches Klosterleben in Deutschland. културата и изкуствата. Benedicti” (OSB) включва около 20 конгрега- Berlin, 1929; HILPISCH, St. Geschichte des benediktinischen Mönchtums. Freiburg im Breisgau, История на ции, а и някои самостоятелни абатства, наче- 1929; SCHMITZ, Ph. Geschichte des Benediktinerordens, Bd. I. Einsiedeln/ Zürich, 1947; западноевропейската ху- ло на които стои главен абат - примас. В така DÉCARREAUX, J. Die Mönche und die abendländische Zivilisation. Wiesbaden, 1964, S. 211 ff.; HEIMBUCHER, M. Die Orden und Kongregationen der katholischen Kirche, Bd. I. München/ дожествена култура). сформираната федеративна структура се отра- Paderborn/ Wien, 31965, S. 154 ff.; MÜLLER, I. Atlas O.S.B. (Vol. I, Index monasteriorum; Vol. Той е автор на 25 научни зяват някои от ранните начала на бенедиктин- II, Tabulae geographicae). Romae, 1973 (индекс на бенедиктинския орден по градове, страни публикации, от които 3 ското монашество, изживяло дълга еволюция и континенти, а също и в карти); TSCHUDY, J., Fr. RENNER. Der heilige Benedikt und das монографии. benediktinische Mönchtum. St. Ottilien, 1979; THEOLOGISCHE REALENZYKLOPÄDIE, Bd. през вековете1. V (1980). Berlin/ N.Y., S. 549 - 560. 1 Вж. и някои общи изследвания (библиографии) за 2 TSCHUDY, J., Fr. RENNER. Der heilige Benedikt und das benediktinische …, S. 231. 30 31 Светодавец брой 6/2021 Обща църковна история Светодавец брой 6/2021 Обща църковна история поставя началото на поредицата от папи - монаси3. В течение на VII новката за „размитото” смесено правило - период на успоредно съ- и VIII в. значително нараства броят на основаните във Вечния град ществуване на Regula s. Benedicti, Regula Magistri и цяла група от манастири. В много базилики богослуженията също са водени от модифицирани източни и поместени латински монашески закони4. монаси. Ценобитният живот се различавал коренно от този в Монте При реконструирането на тази противоречива ситуация идва на Касино или където и да било другаде. помощ изследването на ръкописната традиция от онова време, а и Часовете за ръчен труд отстъпили място пред времето, пред- „каналите” за разпространение на самата Регула. Грешка би било видено за повече служби и книжовни занимания. недиференцираната монашеска законова база да се третира като Историографията нерядко се поддава по-малко или повече на общовалиден монашески закон. Т.нар. смесено правило по-скоро идеализиращи или пък абсолютизиращи тенденции. Така например фиксирало най-общите монашески задължения в латентна форма, дълго време в науката е господствала представата за едва ли не „не- без да прецизира ясно в темпорален или локален план определени прогледния мрак” на „тъмните векове” на Ранното Средновековие. монашески техники. Това спомагало за „безгрижното” налагане или Днес вече се говори за тъй наречените от старата историография свързване на едно правило с друго и за практическата поява на не „тъмни векове”. Ходът на историята е доказал, че е имало и по-мрач- особено универсални предписания. ни периоди в наглед по-светли времена от човешката цивилизация Столетията след VI в., макар и смутни, все пак предопреде- - периоди на инквизиция, десетилетни войни и господстващо мра- лили разрастването на монашеството като цяло. Също така напред кобесие. В научния клон, третиращ бенедиктинската история, в ми- излязъл и друг негов характерен белег, за който стана дума по-горе - налото също се отбелязват подобни залитания. Това отчасти се е клерикализирането на братствата. Това било постепенното включва- дължало и на факта, че много от изследователите сами са принадле- не на монасите в служба на конкретно светилище - базилика. Така се жали към OSB. Оттук неминуемо се пораждали преднамерени или стигнало до бавното сближаване и обвързване на монашеството със непреднамерени моменти на хиперболизация. Едва от края на 60-те свещеничеството - синтез, донякъде чужд на ранното монашество, години в чуждата литература се наблюдават нови, критически, срав- а също не в съзвучие с Regula Magistri или Regula s. Benedicti5. Ясно нително-исторически нюанси при трактовката на възлови моменти изявената дейност на светските феодали към изграждане на основи- от бенедиктинската или монашеската история изобщо (макар още те на монашески ценобии имала за последица издигането на редица в края на миналия век вече споменатият френски бенедиктинец О. манастирски средища до центрове от политическо значение в зараж- Женесту да е атакувал някои идеализирани представи). Такива са и дащата се франкско-каролингска държава. някои изказвани в миналото твърдения за едва ли не всепобеждава- Пак се връщаме към вече изложената съвременна теза, че щия ход на бенедиктинската монашеска идея непосредствено след излязлото на църковно-политическата сцена бенедиктинско мона- смъртта на св. Бенедикт. шество първоначално разпростира влиянието си с определено бав- Истината е, че бенедиктинското монашество в началото се ни темпове. Подложено е на преоценка безконфликтното схващане, разпространява много бавно, с напрежение, като нерядко силово че папа Григорий Велики, сам бенедиктинец, благословил изпра- измества духовния вакуум през VI-VII в. Бенедиктинците откриват щането на добре организирана бенедиктинска мисионерска група сполука в несполуката при споменатия по-горе факт за временното в Британия с цел привличане в църковното лоно на загубените за преместване на братството в Рим - пред очите на папството. Също християнството етнически групи в южната част на Острова6. Не на така тезата за бързия процес на консолидация на монашеството в Западна Европа е по-скоро фикция. На нейно място е развита поста- 4 THEOLOGISCHE REALENZYKLOPÄDIE, Bd. V…, S. 550 - 551. 5 Пак там, c. 551-552. 3 HILPISCH, St. Geschichte des benediktinischen…, S. 91. 6 SCHMITZ, Ph. Geschichte des Benediktinerordens, Bd. I ..., S. 43-44. 32 33 Светодавец брой 6/2021 Обща църковна история Светодавец брой 6/2021 Обща църковна история последно място било и желанието му да подчини на своите цели дванадесет епископа. След покръстването на Нортъмбрия в Йорк активната и жизнена келтска църква - потенциална заплаха за дълго- също била основана архиепископия с дузина подвластни нему епис- срочните мисионерски планове на Светия римски престол. Първо- копии. Въпреки че Лондон бил превърнат в архиепископия, Кен- началният замисъл на главата на западната църква бил да откупи от търбъри останал и занапред средище на църковния и политическия пазарите за роби в Галия млади, 16 -17 годишни англосаксонци, да живот. Със смъртта на мисионера - архиепископ Августин през 605 ги сроди с християнството в манастири и по-късно да ги върне вече г. и двете най-известни кралства на южнобританските земи - Кент и като мисионери по родните им места. Този „пълзящ” план бил заме- Есекс вече били християнски9. нен впоследствие от прякото мисионизиране, мярка по-ефикасна и Бенедиктинското мисионизиране на Британия не се изра- бързо осъществима. зявало само в поучаване, християнизиране и духовен патронаж, а Папата изпратил през 596 г. отвъд Ламанша около 40 бене- приоритетно в активно изграждане на абатства и привличане на диктинци, оглавявани от абат Августин (Кентърбърийски). Братята нови територии под егидата на архиепископската структура. Тук били единствените, пригодни да изпълнят папската мисия за мо- англосаксонските монаси влизат в досег с римското бенедиктинско мента, а и се оказали впоследствие далеч по-подходящи за подобни монашество, като у местните будели учудване старанието, с което отговорни начинания от бялото духовенство например. В интерес бенедиктинците украсявали своите манастирски църкви, и перфек- на истината тези новоизпечени мисионери не били подготвени за ционизмът, съпътстващ прилагането на римския хорал. Въпреки такава отговорна мисия, обвяна в неизвестност, не владеели езика това, погледнато критически, макар че италийските мисионери до- и не притежавали закалката на ранното келтско монашество да про- несли правилото на св. Бенедикт по тези земи, самите те не били ис- повядва в непознати земи. Бенедиктинците се откъснали от уседна- тински бенедиктинци в онзи смисъл на думата, който се влага днес лия, ценобитен начин на живот, редуващ „оrа et labora”. Но, както се в това определение. Както вече бе отбелязано, периодът от VI до оказало впоследствие, силата на тази мисионерска кампания се ко- края на VIII в. може да бъде определен като време на съществуване реняла в общността; това не били самотни мисионери или отделна на смесени монашески правила. Монасите не живеели според едно група, упражняваща peregrinatio, а цял манастир, който се пренасял единствено правило, а манастирският микрокосмос бил осмислян из британските земи - в Кент7. на базата на различни разпоредби или поне не само съгласно Regula Така било поставено началото на бенедиктинската миси- s. Benedicti. Все още не съществувал бенедиктински орден в истин- онерска монашеска епоха. Нарочни франкски висши духовници ския смисъл на думата, а „ ... е имало само монаси, за които прави- ръкоположили Августин за епископ, както го характеризирал папа лото не е било нищо повече от една поучителна книга и наръчник Григорий в качеството му на „епископ на англичаните”. Мисионе- за абата”10. Движеща форма на монашеската общност била условно рът Августин избрал за резиденция на своя епископат Кентърбъри regula abbatis, т.е. норми за поведение, които са се стрували уместни - столицата на кралство Кент. Там той основал манастир в чест на за абата - един вид западен манастирски типик. Въпреки различните апостолите Петър и Павел, наречен по-сетне на негово име8. Кен- цели, които преследвали иро-шотландската църква и бенедиктин- търбъри бил първият и най-известен бенедиктински манастир отвъд ското мисионерство, се наблюдавала законова неустановеност, а до- Ламанша. След успешното начало на мисията Рим изпратил нови някъде и синтез. Така например в множество грамоти за основаване монашески подкрепления на Острова. Августин бил издигнат по- 9 SCHMITZ, Ph. Geschichte des Benediktinerordens, Bd. I S. 45. За бенедиктинците в Англия следователно за архиепископ на Лондон, на когото се подчинявали вж. също и: KNOWLES, D. The Monastic Order in England. A History of its Development from the Times of St. Dunstan to the Fourth Lateran Council 940 - 1216. Cambridge, 1940, 1966, p. 7 HILPISCH, St. Geschichte des benediktinischen…, S. 92. 16-31. 8 TURNER, D., R. Stockdale, Ph. Jebb, D. Rogers. The Benedictines in Britain. N.Y., 1980, p. 17. 10 TSCHUDY, J., Fr. RENNER. Der heilige Benedikt und das benediktinische…, S. 232. 34 35 Светодавец брой 6/2021 Обща църковна история Светодавец брой 6/2021 Обща църковна история на манастири се срещали формулировки от рода на тази, че обителта като един вид училище за служене на Господа12. трябвало да живее съгласно предписанията на светите отци и особе- От Кентърбъри се заражда мощно течение от влияния, които но на св. Колумбан и св. Бенедикт. завладяват Югозападна Англия. Освен споменатия вече Гластънб- Обобщено: стъпването на бенедиктинско монашество отвъд ъри, по-стара колония на келтски монаси, приели под бенедиктинска Ламанша белязало мисионерското кръщение и първия голям възход трактовка англо-римския ценобитен модел, монашеското разраства- на италийското монашеско братство. В течение на VII и VIII в. на не продължило - често изразяващо се в появата на т.нар. двойни, бял свят се появяват големите абатства като Кентърбъри, Уинчестър, смесени манастири. Експанзията, ръководена от Светия престол, Йорк, Гластънбъри (Glastonbury) и редица други монашески посе- „пропълзяла” на Север, имайки за резултат основаването от нортъм- ления - едновременно епископски седалища и клерикални културни бриеца - римски възпитаник - Бенедикт Бископ († 689 г.) на манасти- центрове. От следването на няколко правила монасите преминавали рите Уирмаут (Wearmouth) през 674 г. и съответно Джароу (Jarrow) все повече към универсалното законодателство от Монте Касино. през 685 г., обвързани по-късно с името на големия монашески кни- Бенедиктинците, подобно на келтското монашество, развили богата жовник Беда Достопочтени13. Тези обители възприели бенедиктин- книжовна традиция. Те ревностно следвали римските църковни раз- ската Регула от самото си основаване. Съратникът и приятелят на поредби, което имало за резултат вражди с островните църкви. Из- Бископ - духовникът Вилфрид († 709 г.), в младостта си монах в никнали и много девически манастири, често в съседство с мъжките келтския Линдисфарн, се издигнал до епископ на Йорк, станал влия- конвенти. Изобщо основаванията на манастири заели подобаващо, телна фигура в светската и църковната политика на Северна Англия значително място в структурата на местните кралства, обогатили и също сторил много за налагането на Regula s. Benedicti в Брита- духовната сфера, образоваността и дали нов живот на античното на- ния. След завръщането си от Италия и Галия през 658 г. той донесъл, следство по тези земи11. заедно с много римски църковни порядки, от Галия и RB. Правило- Бенедиктинците не градили духовната си култура на Британ- то въвел в неговите манастири Рипон (Ripon) от 661 г. и Хексхам ските острови на пусто място (поне не навсякъде). Но с право може (Hexham), основан съответно през 674 г. да се твърди, че те били едни от пионерите на западното просветно Първата половина на VIII в. „запечатала” интересна карти- дело - едно твърде широкообхватно понятие, включващо изгражда- на на монашеския живот на Британските острови. Това било време нето на просветна институционална база и религиозно-църковни да- на висока точка на развитие и на иро-шотландското, и на англосак- дености, изпълващи цялостното духовно пространство. В образова- сонското монашество. Импулсите били различни. На архаичната, телната си програма св. Бенедикт си поставял по-прагматични задачи северна ученост и самобитно християнизирано келтско изкуство, от един Касиодор например с неговата културна цитадела - Вивари- Югът противопоставил не толкова масираната, но реална и стегната ум, където съхранението на духовното наследство било издигнато културна експанзия, следваща строгите предписания на Рим, къде- едва ли не в самоцел. Бенедиктинците обвързвали високата ученост то импровизациите били изключени. На интуитивното peregrinatio и с дейности в по-близка перспектива - например с приемането в се противопоставил планираният мисионерски дух. Отблъскването, манастирите на деца и подрастващи за духовно усъвършенстване. сблъсъкът и привличането дарили през осмото столетие монашеска Тъй наречената монашеска педагогика се материализирала в един Англия с бурен и богат християнски живот, дали правото на едни да вид елементарно катехизисно приобщаване към монашеския живот, твърдят, че бенедиктинският свят бил „английски”, а на други, че а също и във въвеждане в изучаването на библейски текстове. Сам 12 STOECKLE, B. Die Rolle des Benediktinerordens in der Geschichte des europäischen Bil- законодателят Бенедикт Нурсийски схващал монашеската обител dungswesens. – In: Benedikt von Nursia (Hrsg. D. Bader). Freiburg im Breisgau. 1981, S. 110. 13 KNOWLES, D. The Monastic Order in England, p. 21-22; TURNER, D., R. STOCKDALE. 11 TSCHUDY, J., Fr. RENNER. Der heilige Benedikt und das benediktinische…, S. 232. The Benedictines in Britain, p. 18. 36 37 Светодавец брой 6/2021 Обща църковна история Светодавец брой 6/2021 Обща църковна история манастирската християнска общност в Британия била по онова вре- ма бенедиктинска експанзия в английските земи. Междувременно ме много по-мощна от редица други монашески „блокове” (термин блеснал, а след това позагаснал пламъкът на т.нар. „Каролингски на Д. Кноулес) в Европа14. ренесанс”, но клюнийската конгрегация на континента вече се раз- Бенедиктинското знание се разляло мащабно и трайно отвъд Ламан- гръщала неудържимо. За повторен монашески разцвет в английски- ша в края на VII и в ранния VIII в. Св. Бонифаций /Винфрид/ от те земи условно се приема 940 г., когато кралят на Уесекс Едмънд, Есекс, за когото ще стане дума по-нататък като за апостол на Гер- баща на Едгар, издигнал на абатското място в Гластънбъри бенедик- мания, влязъл в досег с него в младостта си в Нърслинг (Nursling), тинския реформатор и бъдещ архиепископ на Кентърбъри Дънстан до Уинчестър, в първите години на VIII столетие. Години по-късно (ок. 909-988 г.). Оттогава чак до средата на XVI в. по тези земи се духовникът мисионерствал из немските земи и въдворявал бенедик- развила дълга плодоносна църковна традиция, макар политическата тинското правило из много новоосновани обители. да не била никак благоприятна15. Още през последното десетилетие Островният бенедиктински монашески подем обаче бил на X в. били подновени датските нападения, които разорили стра- скоро помрачен и прекъснат от викингските нашествия през VIII в. ната. В духовния живот две личности, разделени от три столетия Линдисфарн и Джароу били оплячкосани за пръв път през 793-94 - Августин Кентърбърийски и св. Дънстан, си спечелили славата на г. Първите набези били преживени, но по-късните - като голямото патрони и отци на средновековна Англия. датско нахлуване от 867-70 г. се оказали пагубни за монашеството С въвеждането на уинчестърската Regularis Concordia до края на Севера. Още от самото начало ярки монашески деятели и книжо- на XI в. „бенедиктинизмът” се издига до ранга на норма на религи- вници се отправили на „континентално” пътешествие, за да търсят озен живот в Британия. Бенедиктинските абатства са едновременно спокойствие за молитва и книжовна дейност в земите на Каролинги- и единствените големи центрове на учеността в страната. Известно те. е, че след норманските завоевания старото, местно монашество на Налагането на дадена ръководна църковна или политическа практика се оказва изолирано. Контактите с континента са решава- идея било съпроводено от нейното санкциониране, от обрамчването щи за развитието на английската църква и за връзките с папството ѝ в определени строги законодателни рамки - презумпция за нейно- или Клюни. Идеологът на новата островна църква бил Ланфранк - то по-нататъшно следване в социума. В монашеската сфера, свърза- архиепископ на Кентърбъри между 1070 и 1089 г. Той бил родом от на с постепенното налагане на Regula s. Benedicti като универсален Павия, замонашил се в прочутото бенедиктинско нормандско абат- телетип на църковен живот в западната духовност, първостепенна ство Бек, а станал и абат на Св. Стефан в Кан (Caen). Заветите му към роля играли разпоредбите на църковните събори. британските бенедиктинци били неговите „монашески декрети”16. Така например съборът в Аахен от 817 г. санкционирал про- Те били предназначени за обителта, която оглавявал в Кентърбъри, карания от Людвиг Благочестиви и духовния управител на каро- както и за други братства според случая. Той извадил поуките си лингската империя Бенедикт Аниански († 821 г.) аахенски Капитул. по-скоро от устройството на Клюни, отколкото на Бек, като духовни- Британският паралел на документа от Аахен, регламентиращ бене- кът твърдял, че извлякъл съветите си от навиците на онези абатства, диктинския монашески универсализъм при франките, е Regularis които били от най-голямо значение по онова време. От източниците Concordia, приета в Уинчестър ок. 970 г. Повод за появата ѝ бил съ- обаче отсъствала Regularis Concordia. Прагматизмът надделял и в борът от епископи, абати и абатеси, под опеката на кентърбърийския официалните бенедиктински дела. архиепископ Дънстан, и воден от Едгар - крал на Англия между 959 15 Пак там, c. 31. Повече данни и литература за св. Дънстан вж. у FARMER, D. Н. The и 975 г. Тези събития станали над две столетия след първата голя- Oxford Dictionary of Saints. Oxford, 1978, 1988, p. 122 - 124. 14 KNOWLES, D. The Monastic Order in England …, p. 23. 16 TURNER, D., R. STOCKDALE. The Benedictines m Britain, p. 22. 38 39 Светодавец брой 6/2021 Обща църковна история Мисионерският устрем на бенедиктинците по британските земи бил донякъде облекчен от известни обстоятелства. Църковни- ят мислител Беда Достопочтени († 735 г.) отбелязва, че монашеско- то битие запленило англосаксонците. Мисионерстването на места също станало излишно, защото местните крале минавали във вярата компактно, с подопечните си. В отделни области ирландските мона- си вече били извършили голяма част от работата по мисионизиране- то. Изобщо типът на англосаксонския монах най-общо не бил онзи на вечно търсещия мисионер, а по-скоро на учения. По ирландски образец абатствата не били само място за антиципация на божестве- ната мъдрост, а същински народни центрове, начело на които стоял Кентърбъри17. Снимка: https://pixabay.com/ Християнското поконничество до светите места и духовните връзки между Изтока и Запада през ранните векове на Църквата доц. д-р Костадин Нушев Християнското поклонничество до светите места (Рeregrinatio ad loca sancta) възниква като духовна практика и проява на религи- озно благочестие в началото на ІV век в епохата на прекратяване на гоненията срещу Църквата. Това е време на предоставяне на свобода на съвестта и право за изповядване на вярата от страна на държавни- те власти спрямо християните, изграждане на големи християнски храмове и постепенното превръщане на християнството от позво- лена и законна в по-широко разпространена религия в тогавашната Римска империя. Всички тези процеси на духовна промяна в облас- 17 HILPISCH, St. Geschichte des benediktinischen ..., S. 94. 40 41 Светодавец брой 6/2021 Поклонничество Светодавец брой 6/2021 Поклонничество тта на вярата и религията в духовния живот, и на дълбока културна „Дневникът на Етерия“ (Itinerarium Egeriae) - едно от най-важните трансформация в тогавашното гръко-римско общество, произтичат свидетелства на епохата, и ранните свидетелства за възникването на от религиозната политика на император Константин Велики (306- християнското монашество. (9) 337). Християнското поклонничество до светите земи по това време Заедно със „Житието на свети Антоний“ (Vita s. Antonii) (1: се усилва особено много и като резултат от някои аспекти на дей- 9-48) от св. Атанасий Александрийски (295-373) и „История на Еги- ността на държавните власти, свързани със строежа на християнски петските монаси“ (Historia monachorum in Aegipto) (4), приписвано храмове. Големи християнски базилики били построени на Гроба на западния писател Руфин Аквилейски, който е автор на латинския Господен, във Витлеем, в градчето Назарет и на други места, което превод, това интересно съчинение на поклонничката от западните от своя страна превръща „светите места“ в Йерусалим, юдейската страни Егерия, което спада към жанра на поклонническите пъте- пустиня и други обекти, свидетелстващи за земния живот и спаси- писи, ни разкрива богата информация за разнообразните форми телното дело на Иисус Христос, както и за живота на Дева Мария, на християнско поклонничество и отшелническия начин на живот св. Йоан Кръстител и апостолите в особено почитани християнски в страните на християнския Изток (ІІІ,4-7). Това са разкази и сви- обекти за молитва и поклонение. (10:309-322) детелства за светите места и за монашески обители и манастирски Посочените духовни промени и исторически преобразувания институции в Светите земи – манастирите в Йерусалим и около река в Римската империя, и най-вече обръщането на интереса на христи- Йордан, в Египетската пустиня и планината Синай и много други яните към поклонничество до светите земи, се осъществяват през свети места, свързани с библейски и свещеноисторически събития, десетилетията около средата на четвъртото столетие и са свързани където били построени различни типове отшелнически обители, с дейността на Християнската църква в Йерусалим и притока на килии и монашески колонии. Всички тези монашески поселища, много хора от всички краища на християнския свят. Християнски- възникнали на точно определени свети места, свързани с живота на те поклонници подражават на делото на светите равноапостолни древните патриарси, пророци и най-вече със земния живот на Самия Константин Велики (+337) и света Елена (+329), които инициират Господ Иисус Христос, се намирали в исторически местности на и осъществяват строежи на християнски храмове, големи базилики Християнския изток и започнали да привличат нарастващи потоци или по-малки параклиси и мартириуми в Светите земи, допринася от поклонници, идващи от западните християнски земи. Този духо- за това към тези свети места да се насочват все повече поклонници. вен феномен на християнското поклонничество от Запад на Изток в Примерът на светите равноапостолни императори Константи Вели- Християнската църква се засилвал постъпателно през десетилетия- ки, който имал намерение да отиде и да приеме светото кръщение та от втората половина на ІV-ти век и продължавал да се развива с в реките на река Йордан, и на неговата благочестива майка Елена, подкрепата на християнските владетели до времето на появата на която отишла в Йерусалим и открила Светия и Животворящ Кръст ислямската религия през VII век. (10:310-320) Господен, са създали един утвърден и авторитетен за християните от Западната църква образец за християнско благочестие и поклонни- Християнското поклонничество като проява на религиозно чество към светите места на Изток. Практиката на поклонничество- благочестие то до свети места в Йерусалим, като израз на благочестиво търсене на духовна полза за спасението на душата, а също така и посеще- Практиката на християнско „поклонничество до свети мес- нието на духовните учители и наставници в различните центрове та“, или поклонническо пътуване до Свещения град Йерусалим, въз- на монашеството в Палестина и Египет, е добре документирана в никва като проява на религиозно благочестие сред много християни ранните произведения на монашеската литература, сред които са в Древната църква и е израз на стремежа да се „върви по стъпките на 42 43 Светодавец брой 6/2021 Поклонничество Светодавец брой 6/2021 Поклонничество Спасителя“ и да се следва примера на апостолите. Сам Господ Ии- ските области на Християнския изток и светите земи, за свещена- сус Христос още като дете, заедно със Своите родители, е участвал та топография и за най-важните храмове и манастири, както и за в традиционните поклонничества до Йерусалим, които са нераздел- духовния живот и църковното богослужение в тези свещени оби- на част от религиозното благочестие на юдеите от това време, и е тели, се съдържат в пътеписите на много християнски поклонници осветил по този начин тези свети места чрез Своя пример и Своите от този период. Съчинението на Етерия, която предприема своето стъпки (Лука 2:41-49). Интересът на християните към светите мес- поклонническо пътешествие до светите места в Християнския изток та, където е протекъл животът и се е извършило изкупителното дело в началото на 80-те години на IV век (най- вероятно около 383 г.) на Сина Божий на земята, е свързан именно със стремежа да се под- и преминава през по-важните места, като посещава много свеще- ражава на Христовия пример и да се следват Неговите стъпки. В ни храмове и обители в продължение на три години, ни дава много това се изразява религиозния и духовен смисъл на поклонението и ценни свидетелства за духовния живот, молитвата, богослуженията поклонничеството като израз на благоговение пред Бога и проява на и реда на свещените монашески обители, които срещаме по сходен християнска нравственост и благочестие. (6:111-181) начин и в други исторически паметници от това време. (10:315-320) Светите места, които стават обект на поклонничество и се Итинерарият на Етерия (Itinerarium Egeriae) е написан във формата почитат като свещени в Светите земи, както и конкретните обекти в на дневник и на писма, които вероятно са били адресирани до мо- Свещения град Йерусалим, са свързани с Рождеството на Спасителя наси и монахини от някоя от манастирските общини по тези места, във Витлеем (Мат.2:1-13) по примера на поклонението на мъдреците възникнали в този ранен период на монашеството (ІІІ, 8). (9) от Изтока и витлеемските пастири, Елеонската планина (Мат.26:36- Една от отправите точки за тогавашните монаси и монахини, 46; Марк 14:32-42; Лука 21:37 и 22:39-46; Йоан 8:1 и 18:1-9), мес- както и за поклонници от Християнския запад, е бил манастирът тата по Пътя на страданието (Via Dolorosa), свързан с носенето на на Елеонската планина, който е създаден от св. Мелания Старша и кръста от Спасителя, хълма Голгота, където е бил издигнат Хрис- други благородни жени, приели монашество и предоставили като товият кръст и е принесена изкупителната жертва на Божия Агнец дарение свое имущество за построяването на храмове и създаването (Мат.27:31-56; Марк 15:20-47; Лука 23:26-56; Йоан 19:16-42) и пе- на първите манастири в Светите земи. Този и други монашески цен- щерата на Гроба Господен, където е било положено Пречистото Му трове в Светите земи са свързани с научно-изследователската, писа- Тяло и се е случило Възкресението(Мат.28:1-8; Марк 16:1-8; Лука телска, преводаческа и друга църковна дейност на редица изтъкнати 24:1-12; Йоан 20:1-13). На всички тези места с благочестивото усър- по това време западни (латински) монаси, учители и писатели като дие на светите равноапостолни Константин и Елена, и посредством Блажени Йероним (340-420) и Руфин Аквилейски (345-410), които дарителството на други благородни християни, били издигнати въз- са автори и на едни от първите разкази за монасите от Египетската поменателни храмове, представителни базилики и мартириуми, кои- пустиня и другите земи на Християнския изток. Поклоннически- то се превърнали в притегателен център за поклонение и място за те пътешествия на монаси от западните страни – от Италия, Галия, събиране на християнски поклонници от всички страни и народи Испания и други области, са били често срещано явление през де- (ХХVІІ, 1-9). Особено интересно явление е насочването на христи- сетилетията след средата на ІV век. Много монаси от тези страни са янски поклонници от западните църковни области и провинции на се установили в манастирите в Йерусалим или пътуват до Египет, за Римската империя, за което намираме свидетелства в поклонниче- да опишат живота на подвижниците като изпращат своите пътепи- ските пътеписи, дневници, писма и разнообразната монашеска па- си, духовни поучения или житиеписни бележки до своите духовни терична литертура от ІV век. (5) ученици или събратя под формата на писма. Такива са учениците Богати свидетелства за историческите събития и географ- на блаж. Йероним, които го следват или живеят с него в Йерусалим 44 45 Светодавец брой 6/2021 Поклонничество Светодавец брой 6/2021 Поклонничество и Витлеем, а също така и монасите от кръга на Руфин Аквилейски, живот. За това силно въздействие на Житието на св. Антоний върху които предприемат поклонничества и странствания из пустинята, умовете и сърцата на християните в западните предели на Църквата за да достигнат до отдалечени места където се подвизават редица намираме ясно и категорично свидетелство в „Изповедите“ на Бла- отшелници или са се устроили вече монашески обители. Тези пок- жени Августин (354-430). (8:223) лонничества до Египет са били предприемани като продължение на Разказите за живота и духовните подвизци на египетските интереса към живота и поученията на св. Антоний Велики и негови- монаси подтикват много християни, поклонници и монаси от Галия, те ученици от монаси на Изток и Запад, което води до разпростра- Италия и Испания да се насочат към Светите земи, като поклонни- нение на монашеството в Палестина, Сирия, Кападокия, Мала Азия, ци или странстващи монаси в търсене на духовно ръководство, или Италия и Галия и изграждането на единно духовно пространство с цел да видят лично и да почерпят опит от големите подвижници на християнското монашество във Вселенската църква. Особено ак- и пустиножители. Такива западни учени монаси са блаж. Йероним тивно тази практика за поклонничества до свети места се случва от (340-420) и Руфин Аквилейски (345-410), които през 70-те години началото на управлението на император Теодосий Велики, когато на четвъртото столетие отиват в Светите земи и се заселват в мана- настъпва по-голямо спокойствие за Църквата при прекратяване на стирите във Витлеем и Йерусалим заедно със свои споднивжици и арианските преследвания. Такива са именно поклонничествата до духовни ученици. От тези монашески кръгове на гръцки и латински свети места и монашески обители по това време, както на Етерия, монаси се разпространяват разказите за поклонничества до свети- така и другите известни автори като Паладий Еленополски, който те земи, които съдържат свидетелства от първо лице за живота и описва своето странстване в известната „Historia Lausaika“, и Руфин подвизите на монаси и аскети. Тези пътешествия на поклонници, Аквилейски, който описва на латински език живота на египетските които предприемат трудни пътувания до свети места и монашески монаси. (9) обители, за да посетят лично великите духовни отци на пустинята Цялата тази поклонническа и монашеска християнска лите- в отдалечени местности на Египет, имат за цел да се чуят и запи- ратура е израз на повишаващия се интерес по това време както към шат техните наставления за духовния подвиг в следване на Христа поклонническите пътешествия до светите места, така и на интереса и стремежът за съвършенство чрез подвижничество, постоянна мо- към посещение на монашеските обители в Горен и Долен Египет, литва и християнски добродетели. (10:315-322) описание на живота и записване на поученията на прославените ду- Поклонничката Етерия описва своето пътешествие до свети- ховни подвижници, чрез лични срещи и събеседвания с пустиножи- те места под формата на писма до други монахини, които вероятно тели, аскети и църковни отци на пустинята и подражаване на техния са от манастир в нейната родина. Тя произхожда от западните пре- духовен подвиг. (10) дели на Римската империя като изследователите предполагат или Южна Галия или Северна Испания. (9) Християнското поклонничество като духовен мост между Изто- Някои изследователи са на мнение, че вероятно тя произхож- ка и Запада да от благородническо семейство и е възможно да е била родствени- ца император Теодосий Велики (379-395), който също произхожда След превода на Житието на св. Антоний на латински език от Испания. Но дори тези обстоятелства да са трудно доказуеми, през 60-те и 70-те години на ІV век, монашеството става все по-по- пътуването на Етерия се осъществява именно по време на управле- пулярно и в западните области на Римската империя и много та- нието на този император в началото на 80-те години като от текста мошни християнски поклонници и аскети се насочват на Изток към личи, че това е второ или трето подобно пътуване на християнската Светите земи и Египет, за да почерпят знание и опит за духовния поклонничка. Разказът за поклонничеството на Етерия започва с оп- 46 47 Светодавец брой 6/2021 Поклонничество Светодавец брой 6/2021 Поклонничество исание на пътешествието в Египет и изкачването на планината Си- Много от свидетелствата на Етерия съдържат важни подробности и най, където на върха на „Божията слава“ светият пророк Мойсей е неизменно включват всички тези елементи. Така например в разка- получил скрижалите с Десетте Божии заповеди. Там поклонниците за за манастира при Йакововия кладенец тя пише:„...и след като се се молят и участват в света литургия в параклис на върха, изграден помолихме, слязохме в църквата с епископа и посетихме монасите от монасите на Синайския манастир, и са посрещнати от множество в техните килии, благодарейки едновременно на Бог и на тях, които аскети и презвитери. Синайската планина е едно от светите места благоволиха любезно да ме приемат в техните килии, когато ги посе- за поклонение и още през втората половина на ІV век вече има ко- щавах, и да се обръщат към мен по такъв начин, който е достоен да лония от монаси, които по-късно ще бъдат организирани около Ма- излиза от устите им. Те също благоволиха да ме благословят, както настира „Св. Екатерина“, като един от водещите духовни центрове и всички мои спътници, какъвто е обичаят на монасите да дават на на египетското монашество. На много места в своя разказ Етерия тези, които благосклонно приемат в килиите си“ (ХХІ.3). дава свидетелства за живота на монасите от египетските обители и Поклонничеството на Етерия е било доста продължително. тези в околностите на река Йордан, а така също в северна Сирия и Тя прекарва в Близкия изток по време на своето пътешествие около Месопотамия. Навсякъде виждаме един вече утвърден модел на мо- три години като споменава в своите разкази и за други две предход- нашески общежития или начин на молитва, а също така и обичаите ни свои пътувания. За съжаление нейните бележки от посещението за монашеско гостоприемство спрямо поклонниците. Много често в в областта Тиваида не са се запазили. Но нейните свидетелства за разказите на Етерия се повтарят подобни свидетелства: „тези свети манастирите в Палестина и Египет, на Синайската планина, Идумея монаси благоволиха да ни посрещнат много ласкаво и ни позволи- и планината Нево, за Едеса и Харан в северна Месопотамия и за ха и да се приближим да ги поздравим. Щом се приближихме до тамошните монаси, за Антиохия, Тарс и Константинопол са изклю- тях, помолихме се с тях, благоволиха да ни дадат благословия, както чително ценни исторически свидетелства за историята на християн- имат навик да дават на тези, които ласкаво приемат.“( XI.1). ското монашество в неговите основни области на разпространение Много от манастирите, които посещава Етерия, имат връзка с – Египет, Палестина, Сирия и Месопотамия. исторически личности и местности, които са описани в Свещеното По своето съдържание и форма Поклонничеството на Етерия Писание на Стария и Новия Завет. Това са места, свързани с живота се доближава много до „История на египетските монаси“ и до някои на светите патриарси и пророци като Авраам, Мелхиседек, Моисей, други подобни съчинения от поклонническия жанр и патеричната Илия и св. Йоан Кръстител. На местата, описани в библейските по- литература. Особено ценни са свидетелствата за начина на молитва, вествувания където са живели или са погребани тези старозаветни богослужение и посрещане на християнските празници в монаше- праведници, към края на ІV век са изградени храмове или има вече ските обители на Синай, около река Йордан, в Йерусалим и другите действащи манастирски обители. В своето поклонничество Етерия манастири в Месопотамия и Сирия. Тези свидетелства показват ус- свидетелства за начина на богослужение и молитва в тези свети мес- тройството на духовния, молитвен и богослужебен живот на мона- та и по-конкретно дава ясно указание за изпълнението на молитви, сите в светите места, които са повлияли силно върху аскетичния и псалми и песнопения в обичая и монашеските правила на съответ- литургичен порядък на живота в Църквата. (3:103-125) ните манастири. От тези разкази разбираме за практиката да се по- ставят презвитери и клирици за извършване на богослужението в тези места, за връзката им с епископите на съответния доицез и за използването на четива от Свещеното Писание и на Псалтира като богослужебни текстове при извършване на съответните молитви. 48 49 Светодавец брой 6/2021 Поклонничество Светодавец брой 6/2021 Поклонничество Християнското поклонничество като духовен път към Бога Използвана литература Поклонничеството и монашеството в Християнската църква имат много общи духовни корени, подвижнически цели и ценности, 1. Св. Атанасий Александрийски. Животът на преп. Антоний защото се подхранват от общи свещени истини, духовни предания Велики. – в: Преп. Антоний Велики. Любовта прогонва страха. С., и библейски традиции. Това са дълбоки религиозни и свещени тра- 2004. диции на Божийте угодници и праведници от Стария и Новия Завет 2. Св. Антоний Велики. Наставления за добра нравственост и свят като странничеството на Авраам и пророческото служение на св. живот в 170 глави. – в: Добротолюбие, Т.І, Св.Гора, Атон, 2000 . пророк Моисей, личността и делото на пророк Илия, животът и об- 3. Св. Антоний Велики. Устав на отшелническия живот. – в: раза на св. Йоан Кръстител като аскет и свидетел на Божията правда Добротолюбие, Т.І, Св.Гора, Атон, 2000. в пустинята и най-вече спасителното дело и съвършеният пример 4. История Египетских монахов. (Прев.Н.Кулькова). М., 2001. на Самия Господ Иисус Христос. При поклонничеството и при мо- 5. Древен Патерик (прев. Архим. Павел Стефанов), Гл.13. Велико нашеството съществува един общ момент на „странничество“ – из- Търново, 1994. лизане от света и движение към Бога, което разкрива пътя на чове- 6. Поснов, М. История на Християнската църква. Т.І. С.,1993. ка към съвършената любов на Бога, който изисква борба с греха, 7. Сержантов, П. Исихасткая антропология о временном и вечном. очистване и духовно просветление чрез отстраняване от светското и Москва, 2009. бездуховното в стремежа към търсене на истинския благодатен жи- 8. Скурат, К. Блаженний Августин Ипоннский. – в: Золотой век вот у Бога и постигането на нравствено съвършество във вярата и святоотечской писменности (IV-Vвв.). Москва, 2003. християнските добродетели. (2: 72-102) 9. Дневникът на Етерия. Поклонничество до светите земи. С., В този път на човека към Бога е налице подвижничество и Университетско издателство „Св.Климент Охридски“, 2019, духовно възрастване във вярата, преминаване от едно стъпало към 10. Нушев, К. Християнско поклонничество и монашество през ІV друго и издигане на живота от една форма и степен на нравствено век. – в: Дневникът на Етерия. Поклонничество до светите земи. подвижничество към следваща. В основата на поклонничеството и С., Университетско издателство „Св.Климент Охридски“, 2019, на духовното подвижничество е загърбването на света и търсенето стр.309-322. на съвършеното общение с Бога в молитва и покаяние, търпение и постоянство, духовно послушание, пост и надмогване на собстве- ните слабости. Движението към Бога и възкачването по духовната лествица на добродетелите е в основата и на монашеския път като път на човека към Бога, но то се разглежда и като основна и духовна цел на истинското християнско поклонничество. (10:322) 50 51 Светодавец брой 6/2021 Инославни изповедания Светодавец брой 6/2021 Инославни изповедания ЕЗОТЕРИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО Обявяването на Бог за мъртъв е повратен момент в деволю- цията на човешката духовност, който няма аналог в религиозните – СУБПРОДУКТ НА вярвания на предходните епохи. Този акт не е пореден, а краен ста- МУЛТИКУЛТУРАЛИЗМА И дий на разделянето на човека от Бога, започнало с грехопадението. Той легитимира в човешкото съзнание греховността като онтологич- СЕКУЛАРИЗАЦИЯТА но несъвършенство, което човек със собствени сили ще се бори да усъвършенства. Димитър Русев Освобождението от „тиранията” на Църквата5, осигурило мечтаната обществена еманципация от църковните догми, но не Визитка Съвременното общество изгражда своя било способно да донесе прогрес за духовността на обществото, свят с помощта на всевъзможни идеоло- което не спирало да търси отговори на вечните въпроси, свързани Димитър Русев е док- гии и теории, основани на опита от мина- с произхода и бъдещето на човешкото битие. Въпреки че влиянието торант в Богословския лото или на представите им за бъдещето. на религията било отслабено, това не успяло да потуши екзистенци- факултет на СУ „Св. „Идеите на Просвещението учеха човека, алното религиозно чувство на отделния човек и неговата необходи- Климент Охридски“ и че той може да се довери на своя разум мост от религиозно преживяване. Тази нужда оставала все толкова докторира в направле- като на ръководно начало за установява- дълбока и все по-незадоволена. ние „Нехристиянски религиозни учения“. нето на валидни етични норми; че може В съвременната мултирелигиозна действителност езотери- да се уповава на самия себе си, без да се змът започнал да замества религиозността и се превърнал в основен нуждае от откровението, нито от авторитета на църквата, за да узнае елемент, който придава на многобройните религиозни учения и кул- кое е добро или лошо“1. тове мистичен привкус и окраска. Езотеризмът присъства по разли- Когато в края на XIX в Фр. Ницше обявява, че „Бог е мър- чен начин в социалната, културната и религиозната сфера, които в тъв” , чрез метафората си немският философ оповестява краха на 2 нашето съвремие са взаимно обусловени и преплетени, така както всички най-висши принципи, ръководещи познатите ни до този и през късната античност. В социалната сфера езотеризмът придава момент светогледи. „Смъртта на Библейския Бог не просто връща религиозност на икономиката, на науката и на обществените взаи- света в състоянието, в което винаги е бил, а по-скоро ни завещава моотношения. В областта на културата езотериката със своята ин- свят, изгубил предишния си смисъл“3. За философа смъртта на Бог тригуваща екзотика е изворът на вдъхновение за множество творци. е начин да се каже, че хората и като цяло Западната цивилизация, не Създаденото в края на XIX в. от Елена Блаватска Теософско дви- могат повече да вярват в подобен ред. Това за Фр. Ницше означава жение ознаменува преминаването на духовността в душевност. За- да търси основи, по-дълбоки от тези на християнските ценности4. почнал през епохата на Ренесанса, като културна парадигма, плахо 1 Фром, Е. Човекът сам за себе си, С., 1995, с.11. насочваща погледа от Бога към човека, по време на Просвещението, 2 Ницше, Фр., Тъй рече Заратустра, С. 1990, с.6.; вж. Ницше, Фр., Веселата наука, С.1994, с този процес се превърнал в интелектуално-философско движение. 125.; Мей, Р., Човекът в търсене на себе си, С. 2014, с. 53-54. 3 György Tatar, Смъртта на Бог: Най-тежкото бреме, https://www.eurozine. Разумното и светско отношение към света затвърдило издигането в com/%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%BD (достъп култ на човека и неговата мъдрост, внушавайки нуждата от промяна 20.10.2020.г.). 4 Според Фр. Ницше смъртта на Бог ще доведе не само до отхвърляне на вярата, но и „преоценка на всички човешки ценности“ (б.а.). до отхвърлянето на самите абсолютни ценности. Така, загубата на абсолютна основа за 5 Има се предвид Римокатолическата и Протестантската църква, които от морал води до нихилизъм. Ницше се опитва да намери решение за този нихилизъм чрез средновековието насам са активна страна в социалните конфликти (б.а.). 52 53 Светодавец брой 6/2021 Инославни изповедания Светодавец брой 6/2021 Инославни изповедания на съзнанието и обществения ред. В резултат на този процес, кул- на мултикултурализъм и секуларизация, назрявали по различен на- турата и религията разменили своите функции. Така културата все чин през вековете. повече започнала да се превръща в съдържание на религията, докато От периода на Френската революция от 1879 г. насам в Ев- религията придобила културна форма6. ропа и Америка необичаен разцвет преживяват разнородни по вид Синкретичното учение, което Е. Блаватска създава, „прирав- и произход „духовни“ учения и свързани с тях практики. Много от нява всички религии и поставя основите на теософията, като синтез техните последователи и критици ги обединяват под наименовани- на всички религии, религиозно-философски системи и митологии. ята Езотерика и Окултизъм. „Тези две понятия се употребяват още Този синтез постоянно се разширява и вдълбочава”7. Тя умело про- от XIX век и като самостоятелни понятия. За някои наименованието дължава традицията на спиритуализма, като го свързва с източните езотерика изглежда по-изтънчено, а други са на мнение, че в това философии, от една страна, и с окултните учения и практики - от название могат да бъдат обобщени всички онези не съвсем доказани друга. твърдения на окултизма”9. Въпреки своята всеобхватност и модерност, теософското И така, ако, от една страна, терминът „eзотерично „християн- учение не успява да завладее голямата част от обществото, която, ство”” не буди някакви притеснителни асоциации в разбирането на макар и силно разколебана, изповядва Христовата вяра и ценности хората, то понятието „окултно християнство”, от друга, безусловно - част от многовековната история на тяхната родова памет. Според разкрива истинската същност на това явление и указва, че то не е някои от водещите представители на Теософското общество, това, компонент на Православното християнство, чийто начинател е Сам което би могло да повлияе на християнското самосъзнание, е то да Господ Иисус Христос. бъде заквасено с източните мисловни модели, като бъде изменено Езотеричното „християнство“ е явление, което присъства в не по форма, а по съдържание. Един от най-ярките представители българското религиозно мислене още от създаването на българската на тази идея е австрийският философ и езотерик Рудолф Щайнер държава, но въпреки това неговата същност и проявление са недос- (1861-1925 г.). Той се заема със създаването на една Духовна Наука, татъчно познати за широката общественост, а дори и сред христия- т.е. на „учение, прилагащо научния подход в изследването на т. нар. ните. духовен свят. Неговата цел е цялото познание на човечеството - до Коренът на българския езотеризъм е Богомилството, което този момент разпокъсано в отделните науки, религии, философски бележи залеза на Първото българско царство (976 – 1018). Богомил- и езотерични течения – да бъде синтезирано и обединено в една все- ската ерес10 се счита за уникален религиозно-културен феномен, не обхватна наука за човек – Антропософия”8. само в българската духовност, но и в европейското културно разви- Изопачената представа за Господ Иисус Христос и Неговото тие. учение довежда до появата на т.нар. „езотерично „християнство““. Богомилството дава български корен на езотеризма, който, от Въпреки наименованието си, то е коренно различно по своята същ- една страна, е силно повлиян от езическите обичаи и вярвания по ност от Православното християнство и е субпродукт на тенденциите нашите земи, а от друга – от гностическите ереси, опитващи се да проникнат в християнството още от неговото възникване. 6 „При постепенно отслабващото духовно влияние на християнството в модерните общества културата се оказва натоварена с почти религиозни функции. Типичният С Османското нашествие по нашите земи възходът на бъл- модернист в изкуството или литературата е нещо като пророк, който предава божествени гарската религия и култура е потъмнен. В състоянието на културен и послания.“ Велчев, Т. Постмодерната ситуация – Прозорец, 2006, №3, c. 9. 7 Дюлгеров, Д. Теософско общество, ГСУ-БФ, т.VI/ 1928-29, с. 2. 9 Цинзер, Х., Кристиянсен, И. Фокус Езотерика – окултизъм, сатанизъм., 2017, с. 4. 8 Антропософия. https://www.aobg.org/index.php?ln=1&id=38 (достъп 20.05.2020.). 10 Богомилската ерес представлява слабо изменение на павликянството. Вж. Динков, К. История на Българската църква. Враца, 1954, с. 124-128. 54 55 Светодавец брой 6/2021 Инославни изповедания Светодавец брой 6/2021 Инославни изповедания религиозен конфликт вярата се оказва най-яркият разграничителен модерния езотеризъм като религиозна реминисценция на древното белег. Това обуславя и агресивната асимилационна политика на Ос- богомилство. манската империя. Появява се нов феномен в духовния облик на по- Появата на езотеричното „християнство“ в съвременна Бъл- робеното българско население – крипто-християнството11, за което гария е свързана с личността и учението на езотеричния учител Пе- свидетелстват предимно археологически и етнографски източници. тър Дънов (Бениса Дуно), на когото е именувано и самото движение През следващите пет века националната идентичност оста- – „дъновизъм“. Като учение дъновизмът няма много последователи, нала съхранена в лоното на Православната църква и все още носела но неговият езотеричен начин на мислене е напълно актуален за се- идейните следи за някогашното Българско царство. В църковното куларизираната българска религиозна мисъл. Казано с други думи, лоно битували и някои езически суеверия и вярвания, които поради езотеричното мислене в съвременна България е „дъновистко“, а това османското нашествие, Църквата не успяла да християнизира на- обяснява и опитите на всички новопоявяващи се култове и учения пълно. Въпреки това, в онази епоха това било взаимно полезно пред да намерят „родствена“ връзка както с дъновизма, така и с богомил- лицето на общия враг – исляма: от една страна, Църквата придавала ството. християнски облик на някои езически ритуали и вярвания, а езиче- Развитието на езотеричното мислене по времето на социа- ското самосъзнание на българина пък, от своя страна, изповядвало лизма се развива под егидата на неопаганизма. Типичен свидетел християнската вяра като своя национална идентичност. на този период е „пророчицата“ Ванга, превърнала се в символ на Този религиозен „баланс“ е коренно променен от един от търсенето на цял един народ, който за дълго време е бил откъснат от големите парадокси на Възраждането, което, родено в утробата на християнските си корени, но въпреки насилствено налаганите моде- Православната църква и вяра, започнато от духовници, бива погъл- ли на мислене - отказал да стане атеистичен. нато от идеите на материализма и Новото време и се превръща ед- Съвременна България изживява своята постмодерност под новременно във възраждане на българския дух и в упадък на българ- влиянието на глобализма и неизбежните резултати от него – мулти- ската духовност. културализмът и мултирелигиозността, а състоянието на обществе- В началото на ХХ век в България се появява отзвук от езоте- ното религиозно съзнание може да бъде определено като дълбоко ричния ренесанс, който е завладял Западна Европа, отразен от два- секуларизирано. мата най-видни български представители на езотеризма - Николай Духовната картина, породена от тези процеси, е смесица от Райнов и Петър Дънов. Бидейки свидетели на своето време, те ула- остатъчни езически ритуали и суеверия, привнесени западни оби- вят особеностите на религиозната нагласа на българския ум и въплъ- чаи и практики, съчетани с модерни психологически и псевдонауч- щават европейския езотеризъм в българското религиозно съзнание, ни теории за самоусъвършенстване и успех. В същото време една като успяват да намерят път до обществената мисъл, представяйки немалка част от обществото възприема Православието като истори- ческа и културна традиция, която е позната предимно чрез христи- 11 Вж. Димитров, Стр. Проблеми на религиозния синкретизъм и скритото християнство. – В: Криптохристиянство и Религиозен синкретизъм на Балканите, С. 2002 , с. 11; Появата янското изкуство, храмовете и религиозните празници, но не и чрез на Криптохристиянството не е изолиран резултат от насилственото ислямизиране. То е богословието. част от едно по-дълбоко явление – крипторелигиозността, което обозначава статута на Древни по същност и модерни по форма, идолопоклонството хора, чиито религиозни убеждения и практики не са в съответствие с тяхната официална религиозна принадлежност и често се опитват да скрият този факт от широката и езотеризмът и днес са предизвикателство пред Църквата, както в общественост. (вж. повече по темата у Reinkowski, M. Hidden Believers, Hidden Apostates: глобален, така и в национален мащаб. Пренаситен с псевдорелиги- The Phenomenon of Crypto-Jews and Crypto-Christians in the Middle-East . Dennis Washburn озни философии, учения и културни формати, съвременният човек u.a. (Hrsg.): Converting cultures : religion, ideology of transformations of modernity. Leiden; Boston: Brill, 2007, p. 409 – 433.) е със силно атрофирало религиозно чувство, а усещането му за ду- 56 57 Светодавец брой 6/2021 Инославни изповедания Светодавец брой 6/2021 Инославни изповедания ховен глад – притъпено до безсъзнателност. Всичко това привежда мисленето на постмодерния човек в резистентност към единствения възможен път за бягство от неизбежната гибел – пътят към Бога, път, Използвана литература който Господ Иисус Христос направи възможен чрез Своята Жертва на Голгота, чрез Своята смърт и Възкресение. 1. Дюлгеров, Д. Теософско общество, ГСУ-БФ, т.VI/ 1928-29. Единствената сила, която може да даде отпор и да предотвра- 2. Димитров, Стр. Проблеми на религиозния синкретизъм и скрито- ти осъществяването на тези езотерични процеси, е Благовестието на то християнство. – В: Криптохристиянство и Религиозен синкрети- царството, което Господ Иисус Христос възвести и заръча на Своята зъм на Балканите, С. 2002. църква да направи достояние на целия свят: „И рече им: идете по цял 3. Динков, К. История на Българската църква. Враца, 1954. свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. Който повярва 4. Мей, Р. Човекът в търсене на себе си. С., 2014. и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден.“ 5. Ницше, Фр. Тъй рече Заратустра. С., 1990. (Мк. 16:15-16). По думите на православния богослов Клара Тонева, 6. Ницше, Фр. Веселата наука. С.,1994. предвид болестите на времето, в което живеем, отговорът на Църк- 7. Тонева, К. Секуларизираната религиозност. С., 2018. вата е в „нейната православна идентичност, в „другата“, невидимата 8. Фром, Е. Човекът сам за себе си, С., 1995 Църква, която е Тялото Христово, източник на благодат и живот“12. 9. Цинзер, Х., Кристиянсен, И. Фокус Езотерика – окултизъм, сата- Мисията, която Господ възложи на Своята Църква, остава низъм. С., 2017. непроменена и неотменима до самия край на човешката история: 10.Reinkowski, M. Hidden Believers, Hidden Apostates: The „И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цяла все- Phenomenon of Crypto-Jews and Crypto-Christians in the Middle-East. лена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят.“ Dennis Washburn u.a. (Hrsg.): Converting cultures : religion, ideology of (Мат.24:14). transformations of modernity. Leiden; Boston: Brill, 2007. Църквата в България днес е изправена не само пред предиз- 11. Антропософия. https://www.aobg.org/index.php?ln=1&id=38 викателството на неверието, материализма и техните плодове – но и (достъп 20.05.2020.). пред отговорността, да върне българското религиозно мислене към 12. György Tatar, Смъртта на Бог: Най-тежкото бреме, https:// своя Първоизточник – както Сам Господ Иисус Христос заповяда на www.eurozine.com/смъртта-на-бог-най-тежкото-бреме/ (достъп учениците Си – Апостолите: „И тъй, идете, научете всички народи, 20.10.2020.г.). като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин. (Мат.28:19-20). 12 Тонева, К. Секуларизираната религиозност. С., 2018, с. 150. 58 59 Светодавец брой 6/2021 Култура - от една страна човек се възхи- една друга поетична форма, т. щава на чистотата на улиците нар. ренга, състояща се от две им, на дълбокия респект към строфи и изведена като отделна традициите, историята и човека, литературна форма през 14 век. красивата природа и изтънче- Именно първата строфа (5-7-5 ната им философия за живота, срички) с времето се отделя като но от друга се плаши от край- самостоятелен жанр - хокку, или но странните творения, които по-късно - хайку, и бързо се пре- виждаме в различни филми, връща в най-кратката и популяр- рисунки и изкуство, крайната на стихотворна форма в света. им зависимост от технологиите Типичното за хайку е наличието и дълбокото чувство за самота. на сезонна тематика, обособена Веднъж една моя колежка, коя- чрез специална дума, наречена Картина: en.wikipedia.org то дълги години е пребивавала в киго, и контрастна дума кире- Тихо, тихо в планината/ падат цветовете на розата/ шумът на Япония, ми обясни, че японците джи, която задава емоционал- водопади са хора, които често остават за- ния характер на тристишието. Мацуо Башо творени в себе си и поради това Освен това традиционно хайку е вътрешният им свят намира из- непременно съсредоточено вър- ДА СЪЗЕРЦАВАШ МИГА раз именно в подобни творения, ху природата и чувствата, които ИЛИ ХАЙКУ КАТО ФИЛОСОФИЯ НА МИГА които предизвикват възхита у тя буди у лирическия герой. С Асен Андонов някои, но противоречия у други. вековете хайку обаче е измени- За тях те са средство за “изхвър- ло традиционната си форма и Традицията ограничава на мен да добавя още един опит ляне” на насъбралия се емоцио- в наши дни поетите използват или освобождава? Кое е общо- към усещането си за красота на нален товар. краткостта на тристишието без то между японското тристи- Божието творение. Предците ни обаче зна- непременно да се позовават на шие хайку, мирогледа и вярата? Японската култура по ем, че са имали особена чувст- някои сезон или природа, нито Възможно ли е хайку да бъде някакъв начин винаги се е от- вителност към света около тях. пък да следват традиционни- използвано като средство за личавала от останалите. Какво Древните японци са намерили те 5-7-5 срички. Именно тази докосването до естетиката на е първото, което ви идва наум един особено красив начин да свобода и тази краткост правят вярата и вечността на Бога? В при мисълта за Япония? Най-ве- изразят именно тази своя чувст- хайку така популярно по целия следващите няколко страници, роятно роботи, анимета, манги, вителност, без да изпадат в край- свят и създават впечатление, че без да претендирам за каквато но и красиви вишневи дърве- ната изразност на съвременни- е формат, лесно достъпен за все- и да била научна обективност, та, древни храмове, тайнствени ците си. Създали са това, което ки - както за четене, така и за пи- бих искал да изложа своята традиции. Интересното е, че аз наричам философия на мига сане. Тази масовост, която хайку идея и интерпретация за това и до днес Япония остава една или т.нар хайку. Само по себе е придобило през последните що е хайку и как то помогна крайно противоречива култура си хайку води своето начало от няколко десетилетия, е довело 60 61 Светодавец брой 6/2021 Култура Светодавец брой 6/2021 Култура и до погрешните впечатления, Двата свята в хайку Плисък в тишината три кратки реда. За да прочете че то представлява някакъв вид човек едно хайку обаче, е необ- елементарно тристишие, в което Хайку е кратко. Всъщност е Башо ходимо да освободи съзнанието се обсъждат несвързани неща, най-кратката стихотворна фор- (прев. Братислав Иванов). си и да опита да “чуе” и “види” стигащи до абсурди. Тази пред- ма в света. Състои се от три мал- всеки един образ. Хайку не се става е довела до не един ане- ки стиха, понякога дори само от *** чете бързо. Хайку се усеща. На кдот, използващ хайку по един няколко думи, но при все това Дори това да е е ваши- първо четене човек не може да си саркастичен начин. За онези - разположени в три (понякога ят първи сблъсък с хайку, ве- обясни кое е толкова уникалното обаче, решили да посветят пове- дори два или един при по-съвре- роятността да сте попадали на тези няколко думи - някаква че от времето си в разискването менните му форми) стиха. Мо- именно на това тристишие е жаба е скочила в някакво езеро. на тънкостите на хайку, са успе- гат обаче да се изпишат томове огромна. Това е така, тъй като Нека опитаме да прочетем Башо ли да се докоснат до невероят- с литература дори само за едно Картина: haigaobsession.blogspot.com ната дълбочина на този вечен хайку. Това е, защото в хайку съ- шедьовър, която дълбочина при- жителстват два свята, неразрив- тежава потенциала да развие у но свързани и също така, вечно човек невероятна сетивност към разделени. И двата свята стоят красотата на обкръжаващия го като паралелни, усеща се едно свят, на преходността на мига, особено противопоставяне, кое- и на желанието да се потърси то разполага читателя на две вечността. Ако дори само за миг места едновременно. Стилово се замислим как само в три реда това усещане се създава чрез въ- можем да изразим цяла една все- веждането на контрастната дума лена от усещания, то бихме раз- киреджи, която играе ролята на брали, че хайку далеч не е така граница между другите два сти- просто, както изглежда и че не ха. Всеки един от тези светове самият Башо се счита за един още веднъж. Нека сега си пред- всеки умее да пише хайку, дори представлява отделно цяла една от патриарсите на хайку, а го- ставим момента - красива гради- да го чете. Според мен хайку е вселена от емоции, усещания и репосоченото хайку и до днес на и пълна тишина. Ние стоим в за онези, които са успели да раз- чувства, в което се крие и едно остава неговото най-известно тази градина и просто съзерца- вият (или работят в тази насока) от богатствата на хайку. Читате- и емблематично за този жанр. ваме спокойствието и красотата усещането за мига като част от лят обаче трябва да умее да ги След гореизложеното “гръмко” около нас. Може би мислим за вечността. Кои са тези хора? открие. въведение, вероятно има читате- любимия човек? Може би раз- Можем ли всеки човек да стане ли, които ще усетят някакъв вид съждаваме за Бога? А може и такъв? И какво означава да усе- *** разочарование от предложеното просто да гледаме в небитието, тиш мига и да го превърнеш във Старо езеро... за пример хайку, питайки се как- без въобще да мислим за нещо. вечност? Жаба скочи в него - во може да ги накара да харесат Именно тогава нещо нарушава 62 63 Светодавец брой 6/2021 Култура Светодавец брой 6/2021 Култура пълната тишина и съзерцанието момент, в който той спира да ственото общение с Бога, Който съла на преходността на нашия ни, приввличайки вниманието мисли за тях, но продължава да до тогава за Изтока е оставал живот. Да се замислим защо ни към езерото зад нас - звукът ги извършва, макар и вече съз- непознаваем. Т.е., будисти и да- японската вишна съществува. от плисъка на водата. Когато се нанието му да е освободено от оисти, които не са притежавали Тя дори не дава плод, цъфти за обръщаме, единственото, кое- бремето на мислите. Т.е., човек пълното познание, са се водили много кратко време и после ста- то виждаме, са пръстените на “действа бездействено”. Няма по своята съвест и интуиция и са ва просто едно обикновено дър- водата, които са се образували се предвид буквално изпадането търсили начин да изразят своето во. Няма обаче човек, който, при от скока на жабата. Пръстените в леност или състояние, в което търсене на практика, което е до- вида на японската вишна, да не бързо се разширяват и изчезват, човек изобщо спира да мисли. вело до създаването на именно изпита възхита пред красотата а тишината отново се възцарява. Става въпрос за точно обратно- такава философия на мига. на цветовете или да не се загле- А после какво правим ние - дали то - даоистите търсят състоя- Достиженията на хайку да в бавното падане на нежните се връщаме към съзерцанието нието, в което човек придобива за мен са не само литературни ѝ цветчета. И така, подобно на ни? Или се връщаме към еже- способността да осмисля всичко шедьоври, но най-вече духовни японската вишна, която, макар и дневието? Хайку оставя избора в неговата пълнота, достигайки достижения. В тях човек откри- да цъфти за много кратко, вина- на читателя. до пълното осъзнаване на него- ва предусещането за преходност ги радва, така и ние сме на този Традиционно хайку се вото място във вселената и веч- и вечност, настояще и бъдеще, свят, за да го изпълним с красо- е свързвало с философията на ността. Древният философ Лао човек и вселена. Поради това та, с тази разлика, че тя трябва дзен-будизма, като цел на поета Дзъ с правота казва, че “праз- намирам за много лесно да из- да стане непреходна. е била да изпразни съзнанието ното вътре прави съда използ- пълним с християнски смисъл си от всяка една емоция и по- ваем… затова присъстващото е повечето от техните творения, с *** мисъл и да стане “едно” с при- полезно, отсъствието - използ- което да се придаде пълнотата и Окапа вишневият цвят родата, да усети красотата на ваемо” (из “Дао де Дзин”). Нима завършеността, която древните и между дърветата мига, но и неговата преходност. хората не сме създадени от Бога хайку поети са търсили. Хайку надникна храмът. Това усещане за нашето място като “празни” съдове, които изостря сетивата и ни кара да във вселената за дзен-будисти- трябва да се изпълнят със Св. придобием чувственост и усе- Бусон те има потенциала да доведе до Дух, за да придобият смисъл? щания за вечността на мига, (прев. Братислав Иванов) просветление. За тях един от Това бе и един от моментите, в красотата на Божието творение способите за постигане на това които си дадох сметка защо йе- и вдъхновението, до което то *** е медитацията. Допирни точки ромонах Дамаскин в книгата си може да ни доведе, за да достиг- има и с философията на даои- “Христос - вечното Дао” про- нем до нашия Първосъздател. За В тези няколко думи на зма, която изповядва идеята за възгласява Лао Дзъ за един от нас просветлението не идва от друг велик хайку-учител ведна- “дейното бездействие”, или с най-великите предхристиянски природата, а от Христос, Който га можем да визуализираме как- други думи - човек е призван да “пророци”, подобно на древног- ни дарява със Своя Свети Дух да во се случва. Двата свята - този създаде полезни навици у себе ръцките Платон, Аристотел и виждаме. Чрез творението дос- на природата и този на сакрал- си, като при тяхното извършва- Сократ. Подобно на тях, и той е тигаме до Твореца и се научава- ното пространство на храма, са нето рано или късно настъпва “предусещал” Спасителя и тайн- ме истински да оценяваме сми- отделени от преходната красота 64 65 Светодавец брой 6/2021 Култура Светодавец брой 6/2021 Култура на дърветата. Настъпва краят на твърде популярно, което довеж- в революционери, дръзнали да пролетта, първоначалната кра- да и до крайната либерализация променят света за два дни. Марк сота на вишневия цвят изчезва на този жанр. Днес не само,че За мен хайку, подоб- (прев. от холандски - мой) и те спират да се отличават от могат да се намерят хайку на но и на всичко в нашия живот, останалите дървета. Внимание- всякаква тематика, но някои по- е преди всичко свобода и въз- *** то ни е вече насочено към храма, ети до такава степен променят можност за изразяване на сво- който започва да се отличава на жанра, че се създават хайку от бодната воля. По някакъв начин Коя тук е думата, създа- фона на обикновеното, напом- дори един ред, превръщайки наподобява на вярата- Бог ни ваща контекст и ориентираща няйки ни, че животът е прехо- японското тристишие в символ е дал свободната воля да пра- ни къде се намира лирическият ден, а душата - вечна. В хайку на кратко дихание - вземеш да вим онова, което желаем, но герой? В тези кратки три реда наистина се открояват два свята издишаш, пък вече се налага да ние отлично знаем, че не всич- не откриваме никаква сезонна - като двама влюбени, които ни- поемеш дъх наново. Разбира се ко е добро за нас. Използването дума и все пак имаме усещане- кога не са консумирали своята това довежда до създаването на на киго като основен източник то, че знаем много точно къде връзка, но се гледат един друг, два лагера - единият, търсещ и на вдъхновение смятам, че е не се намираме и какво виждаме. радват се, обичат се, докосват подкрепящ оригиналната япон- само полезно, но и помага на Това е старата книжарница. Не се, но само с мисъл и никога с ската традиция, и друг - подкре- читателя да позиционира себе каква да е, а стара. Представяме тяло. Японските поети в този пящ свободата на изказа. Къде е си в някакъв отрязък от време. си пълните с прашни антиквар- смисъл не са били просто поети, истината, оставям на читателя Хайку е достатъчно кратка фор- ни книги щандове, затъмнените а съзерцатели на тази вечна лю- сам да прецени. От една страна ма. Читателят разчита на всяка помещения, мириса на книги и бов, търсещи начин самите те рискуваме да изпаднем в без- дума, за да ориентира себе си в милионите светове, затворени в да я достигнат. крайно броене на срички, кое- милионите възможности, които тях, които тихо-тихо шептят на то, не само, че ограничава, но едно тристишие може да създа- влезлия купувач, само и само за Хайку като образ на вътреш- се и превръща в особено пре- де. Метафоричното значението да не нарушат сакралната тиши- ния ни свят пятствие за всеки, дръзнал да на киго обаче според мен може на на обстановката пише на фонетичен език като да достигне отвъд сезонната. Следователно, за да по- Дълги години се е смя- българския, чиито думи са чес- Нека разгледаме едно съвре- стигне своя пълен потенциал тало, че истинско хайку може то дълги и сместването в 5-7-5 менно хайку, което смятам, че едно хайку, киго непременно да се пише единствено и само представлява немалко изпита- описва много жива картина чрез трябва да присъства, но въз- на японски, стриктно следващо ние. От друга страна обаче, ако употребата на имено едно тако- можностите на киго могат да се традицията на 5-7-5 срички и се откъснем от вековните тради- ва “несезонно” киго: простират далеч отвъд сезонна- използването на т.нар. киго или ции, то ние се откъсваме и от ду- та дума. Ролята на киго с две сезонна дума, която задължи- ховния опит на нашите предци, *** думи се превръща в средство телно да насочва читателя към от тяхната сетивност и усет към за ориентиране и интерпрета- съответния символ на сезона, красотата на мига и от волята Стара книжарница - ция на мига. И за да намерим който описва. Както споменах- им за откриване на вечността в Тишината нашето киго, трябва да се нау- ме обаче, с времето хайку става преходността. Превръщаме се Между думите чим да виждаме света около нас 66 67 Светодавец брой 6/2021 Култура Светодавец брой 6/2021 Култура и да умеем да го описваме. И все нея - и радостта по детски чис- а чрез него - част от нещо по-ви- пак не става въпрос да вижда- та. Котката е намусена, мяучи сше. Японците са създали пър- Картина: haiku.nl ме всичко, а само онова, което е раздразнено, но детето се смее воначалния жанр на хайку, но важно за нашия вътрешен свят и, в опита си да я научи да тан- не толкова самата поетическа и умеем да го изразим външно. цува, я е вдигнало за лапичките форма, колкото самата идея на Това е любовта към ближния, ѝ като че са ръчички, а живот- хайку като философия на мига благодарността към Бога за да- ното безпомощно прави опити е превърнало хайку в така оби- рувания ни миг и красотата око- да се освободи от тази хватка. чано днес. И, както всяка една ло нас. В крайна сметка разби- Лирическият герой просто стои философия, то и хайку може да раме, че хайку не е нищо повече и наблюдава тази хармония от бъде пригодено във всеки кон- от съзерцание на мига; едно ог- радости. Кой е лирическият ге- текст, превръщайки се в универ- ледало - външният свят, пречу- рой? Това може да бъде всеки сален мост, чрез който можем да пен през образа на външния и един от нас, което ни води и до се докоснем до всяка култура по помагащ ни да осмислим целта следващата характеристика на един духовен начин1. на нашето съществуване. японското тристишие. За човека на 21 век е ти- Едно от най-типични- пично да търси начини да строи Хайку като универсален мост те черти за хайку е зовът да се мостове. Живеем в глобализи- превърнем в част от него. За мен ран свят и да разбираш другия *** хайку е незавършената история се счита за умения. Хайку като на един миг. Читателят е призо- един такъв мост може да пред- Малчуган ван да го завърши. Именно това ложи естетически решения на Учи котарак на танц превръща японското тристишие много съвременни проблеми, Пролетен дъждец ръми в универсален мост към света тъй като хайку най-вече се съ- на всяка една култура, защото средоточава върху светоусе- Исса добре написаното хайку прите- щането на лирическия герой, а (прев. Людмила Холодович) жава потенциала да проговори в японското тристишие всеки на всеки един от нас, незави- един от нас може да бъде ли- *** Древно езеро/ вечер сипе се симо от времето и мястото, на рически герой. Всеки може да което се намираме. За дзен-бу- се научи да бъде архитект на снега / върху патиците Четейки това тристишие дистите хайку води до просве- своя вътрешен свят, който да от Исса, пред нас веднага из- щение, за християните - до ос- пожелае да свърже със света на никва образът на малкото дете, Шики ъзнаването на Бога. Целта на 1 Тук бих иска да обърна внимание, че което се радва на котката, с коя- хайку е да осъзнаем свободата не се има предвид, че японците са ни то си играе. Навън е мрачно, ве- ни на човеци и да открием себе дали основата в християнското мислене. роятно ранна пролет, природата си чрез обкръжаващия ни свят, Мисълта ми е насочена изцяло към контекста на литературния жанр на хайку е започнала да се събужда, а с да се почувстваме част от него, и приносът, който той може да ни даде. 68 69 Светодавец брой 6/2021 Култура Култура ближния, но, подобно на строи- от моите най-любими. Описани- телните архитекти, и духовните ят миг е съвсем прост - благо- такива трябва да умеят да го на- родник, яздещ своя жребец, об- правят качествено. За да може лечен в цялото си великолепие, човек да напише хайку, трябва вижда вишнево дърво и слиза да има налични няколко факто- от коня си възхитен, за да му се ра: 1) да има какво да каже, 2) полюбува. Бог е облякъл своя- Все по-топло/ разцъфна да умее или да търси усещане- та земя в цялото Си величие, а сливовото дръвче/ после то красотата около себе си, 3) да човек осъзнава колко безсилен умее да го изрази по възможно е пред Всевишния, независимо още едно най-краткия начин, отделяй- кой и какъв е. Псалмопевецът ки света на вечното и света на възкликва: “Ти се обличаш със Рансецу преходното. Хайку трябва да ни светлина като с дреха, прости- помага да придобием сетивност раш небесата като шатра” (Пс. към красотата и простотата на 103:2). Бог не ни ли показва ве- мига, да се насладим на малко- личието си както чрез звезди- то и да съзрем в него Великото. те, така и чрез вишната? Нима А вече дали написаното ще ни това тристишие не е актуално “проговори”, дали ще “събуди” за всички времена? Дали ще Картина: japansuiboku.com в нас желанието да потърсим си представим яздещ самурай, това усещане, зависи изцяло от римски император или минис- потенциал, запазвайки един- архимандрит Емилиан пише в нас. тър-председател, това хайку по- ството в разнообразието. Така своята книга “Усещане за Бога”: строява духовен мост между нас жанрът на хайку може също да “когато говорим за προσευχή2, и Божието величие. придобие друг смисъл - смисъл, използваме предлога προς (към), *** изцяло насочващ ни към красо- защото това директно показва, Разкриване на истината тата на творението, погледнато че молитвата е пътуване към О, вишна! от гледната точка на христи- едно конкретно лице с цел съе- Ти накара и княза В крайна сметка може ли янството. Нашата “медитация” диняването с него”. Докато ευχή Да слезе от коня. хайку да се превърне в част от не е свързана с изпразване на е “пребиваване и наслаждение в християнската култура? Разбира съзнанието ни и заличаването Божието присъствие… вътреш- Исса се, че може! Ако се замислим, за на висшето. Точно обратното, (прев. Людмила Холодович) разлика от други религии, тръг- 2 Ευχή (euche или евхи) и προσευχή (pro- нашата “медитация” е всъщност seuche или просевхи) се превеждат по нали да разпространяват своята молитва, или свързване с Бога, еднакъв начин на български, а именно - *** вяра, Православието става едно осъзнаването на нашето място молитва. На гръцки обаче се крие именно цяло с местната култура и я ос- тази тънка, но значителна разлика, сред Неговото творение и зо- добавяйки предлога “προς - pros (прос)”- Това хайку на Исса е едно вещава, разкрива нейния пълен вът да бъдем с Христос. Както към. 70 71 Светодавец брой 6/2021 Култура на, умна молитва”. Вероятно В това прекрасно хайку, дзен-будистите целят да по- макар и писано преди няколкос- стигнат някаква форма на ευχή тотин години в контекста на бу- чрез дзен-медитация, търсейки дистки храм, лесно можем да му духовна сладост, пребивавайки придадем християнско виждане. в състояние на пълно спокой- Нека си представим една топла ствие, но тяхното наслаждение пролетна нощ в навечерието на е ограничено и остава в грани- Великден. Камбаните на църк- ците на тленната природа. Така вата бият, за да призоват бого- онзи допир до “вечното”, кое- моците за възкресната служба. то те искат да постигат, остава Все още сме на път за храма, но временен. За християнина хайку около нас всичко цъфти и ухае не може да бъде ευχή, тъй като на пролетни цветя. Камбаните само Св. Дух ни позволява да стихват, храмът е вече близо, но достигнем до състояние на умна дъхът на цветята е все още така молитва. Хайку обаче смятам, жив у нас. Природата се ражда Картина: en.wikipedia.org че може да вдъхнови προσευχή, за нов живот, усещаме го с всич- или с други думи, да се превър- ките ни сетива. Христос въз- Малка кукувичка/ отвъд / хортензиите не в способ за намиране на връз- кръсва за нас, а ние ставаме част ка с Вечния Бог, Който е създал от вечността. В своята мимолет- Мацуо Башо красотата около нас, за да Го ност хайку ни разкрива истината си изцяло от нас. В контекста на и сме само гости на този свят, откриваме и помним винаги. С за нещата - не сме сами, защото християнската вяра разбира се, ние винаги трябва да държим в други думи, хайку ни помага да Бог е навсякъде около нас. мигът е временен, Бог е вечен, сърцето си надеждата, че знаем си спомним за Твореца чрез тво- затова хайку може да ни послу- целта на нашия живот и че всич- рението. Хайку като красив спомен жи за описване на красотата на ки ние сме призовани да ста- мига, радостта ни, дори споме- нем обитатели на вечния живот. *** Последната характерис- на ни за дадено нещо, което ни Японците имат една прекрасна тика на хайку, на която бих ис- носи щастие и приятни усеща- дума - нацукаши, която няма ди- Камбаните стихват. кал да обърна внимание, е въз- ния. Поради това смея да твър- ректен превод. Тя означава “спо- Еква в нощта можността да го използваме, за дя, че хайкуто в християнския мени от някакво наше събитие дъхът на цветята. да опознаем себе си. Не мисля, контекст е винаги позитивно, или човек от нашето минало, че хайку трябва да е непременно т.е. - макар и да има възможност което ни носят приятни чувства Башо обвързано с вярата. Както спо- да предизвиква у нас меланхо- и емоции”. Хайку може да бъде (прев. Людмила Холодович) менах, за мен хайку е по-скоро лични или носталгични чувства, вид нацукаши, една антология философия на мига, а това как то, с мисълта, че душата е вечна от “щастливи спомени” от на- *** ние ще осъзнаем този миг зави- 72 73 Светодавец брой 6/2021 Култура Светодавец брой 6/2021 Култура шето ежедневие. Дали самите решили да дадат шанс на тази О, нощно небе! Аромата на петунии… ние ще пишем хайку, или ще съ- кратка поетична форма, бих ис- А, това било майка ми. бираме хайку, което по някакъв кал да кажа, че няма да съжаля- 5. начин ни говори, можем да ги ват. Ще настъпи момент, в който Среднощна тишина 12. превърнем в колекция от споме- човек ще може да научи най-ва- На верандата на прозореца Ей, жътвари, ни на мигове, подобно на албум жния урок от хайку, а именно - трополят Можете ли да ожънете от стари снимки, към които ще умението да съзерцава мига. Дъждовни капки Светлината на месеца от пода? можем да се връщаме, когато пожелаем, за да си припомняме Като край на тези кратки 6. онези хубави моменти, които мои разсъждения, без всякакви Събудих се през нощта - 13. сме имали с наши близки на лю- претенции за майсторство, бих Песента на дрозда... Толкова много красота бимите ни места. желал да споделя някои мои Първите лъчи на зората Цъфтящите пролетни дървета За да е завършено, едно хайку хайку, които по някакъв начин за В зелените ѝ очи трябва да съдържа елемент на свързани с моя живот и моменти 7. лично осъзнаване. То не е прос- на лично осъзнаване. Скърцането на старите стълби то описание на момента, то е Ме събуди неговото осъзнаване. И така, 1. Тишината на монаха 14. чрез нашето лично осъзнаване, Твърдата възглавница Ах, маргаритке! има възможност да помогнем и в меките постели 8. Как ловко улавяш зората на друг да помисли върху тези на манастира. Едничка звезда в нощта В роса. кратки три реда, приличащи на Пробуди светулките краткостта на нашия живот - ди- 2. Взрив от съзвездия хание в един миг. Падащ цвят В крайна сметка можем да об- В тишината на езерото 9. общим, че хайку е много повече Нежна целувка Звездите не можаха от кратко тристишие, което да да дочакат предизвиква смях у читателя. “Благословенно есть Царство!” Противно на някои недоброже- 3. латели, смятам за редно да спо- В огледалото 10. мена, че хайку в действителност Това съм аз Беседват с тишината може да бъде осъзнато като кра- А зад мен - луната горските обитатели сива философия на мига, която И монасите. помага на читателя и поета да 4. разграничат преходността, от- Алчен съм - 11. кривайки вечността. За онези, искам твоите диаманти Нощният бриз докосва завесите 74 75 Картина: institutoculturaldeleon.org Светодавец 6/2021