ЧАСТИЦИ ОТ БЪЛГАРИЯ Няколко пътеписа и очерци за Софийско и Сливенско. Снежана Кондева, snkondeva @ abv bg ---------------------------------------------------------------------- 2 Съдържание По пътя на Свети Пимен Зографски в София и нейните околности ................................ ............. 3 Лаврата на софийското монашеско обединение през XV век – Драгалевският манастир „Успение Богородично” ................................ ................................ ................................ ........................ 4 Днешните пазители на българските светини ................................ ................................ ................... 8 Иван Вазов за Курилския манастир ................................ ................................ ................................ .. 14 Запазване на православната вяра и народностното самосъзнание на българите. ..................... 18 Историческата съдба на село Кипилово ................................ ................................ .......................... 23 Петко Ю. Тодоров за Кипиловската пещера ................................ ................................ ................... 34 Червената вила в Своге ................................ ................................ ................................ ...................... 40 Източници към пътеписите: ................................ ................................ ................................ ............... 49 3 По пътя на Свети Пимен Зографски в София и нейните околности Във връзка с начинание то да се построи православен храм на територията на район Изгрев в София, който ще носи името на Свети Пимен Зографски , реших да напиша пътеписи за няколко манастира около столицата , а п редложението на една позната беше б роят им да бъде петнайсет. Манастирите, за които с голяма достоверност може да се твърди, че са възстановени и зографисани от Светеца и могат да бъдат посетени , от давна не са петнайсет. Заслужава си обаче да се обиколят тези от тях, които с а запазени и до днес , и които, заедно с другите действащи , оформят съвременния манастирски комплекс около София За делото и живота на Св. Пимен от края на ХVI и началото на ХVII в. знаем от късен препис на неговото Житие и от кратките слова на Паисий Хилендарски за него: "Бил иконописец, водел свет живот, но тайно от хората. Прикривал се мъдро и изкусно пред хората." Преподобният Пимен е род ен в град София. Кръщелното му име е Павел. След смъртта на родителите си Павел оти ва в българския атонски манастир Зограф , където скоро е пострига н за монах с името Пимен. Когато ста ва на около 55 години, той напус ка Зографския манастир и се връща в родния си град , в околностите на който възстановява изоставени и разрушени православни храмове и ги изписва. Пимен Зографски, известен още като Пимен Софийски е канонизиран за светец от Българската православна църква. Според Житието , Св. Пимен е въздигнал "300 църк ви и 15 манастира" , но п о неже не оставя писмени сведения и не подписва иконите и стенописите си, а и повечето манастири са разрушени или не са действащи, днес не може да бъде изцяло проследена огромната мисионерска дейност на светеца. Поради тази причина обиколката ми ще включва петнайсет действащи манастир и в София и областта , по следен от които ще бъде Черепишкият манастир, където завършва земният път на Св. Пимен Зографски. Прекъснах п исането за манастирите в Софийско с пътепис за село Кипилово, където по традиция прекарваме част от лятната с и почивка. Сега ми предстои да продължа, а поводът да обединя първите няколко пътеписа под работно заглавие „Частици от България“, преди да съм посетила всички предварително набелязани манастири и забележителности в Софийско и Сливенско , е желанието ми да ги споделя с нашия приятел Валентин Станоев От 1 5 години той живее в Отава , но в момента е за кратко в България. София, ноември 2015 4 Лаврата на софийското монашеско обединение през XV век – Драгалевският манастир „Успение Богородично” Независимо от това дали става въпрос за Софийската Мала Света гора от времето на Второто българско царство или за духовния живот в манастирите, построени по - късно в околностите на София, Драгалевският манастир има своето място и значение във всички епохи от създаването си, превръщайки се в една от емблемите на столицата. Лаврата на софийското монашеско обединение през XV век - Драгалевският манастир „Успение Богородично” е познат и с по - старите имена: „Света Бог ородица Витошка” и „Витошка пречиста Богоматер”. На път за манастира се отклоних ме от пътя за хижа „Алеко” и при станцията на лифта в кв. Драгалевци тръгнах ме по живописна туристическа пътека. Вървях ме не повече от 20 - 30 минути. Манастирът е основан през 1345 г. от цар Иван Александър (1331 – 1371), но е споменат за първи път във Витошката златопечатна грамота, дадена на манастира от сина му – цар Иван Шишман (1371 - 1395) . По това време го наричат още Царски манастир, заради спе циалното отношение на двамата владетели към светата обител и освобождаването му от данъци, тегоби и намеса на градоначалници и владика. След завладяването на София през 1382 г. манастирът е плячкосан от османските завоеватели и изоставен от монасите. Све дение за неговото обновяване и зографисване през 1476 г. със средства на ктитора, богатият софиянец Радослав Мавър, се намира в самия манастир – надпис над входната врата във вътрешния притвор на старата църква. Светата обител е важно културно средище на Софийската книжовна школа с написани и преписани много свещени книги, между които преписът на „ Драгалевско евангелие", направен от неизвестен граматик през 1534 г. и пазен днес в Националния историко - археологическ и музей на Светия Синод. 5 Манастирът е и просветителски център, като през Възраждането поддържа килийно училище. През 1871 – 1872 г., при основаването и работата на тайния революционен комитет в София, Апостолът на свободата Васил Левски отсядал няколко път и в манастира. Игумен на манастира по това време е йеромонах Генадий, четник на Ильо войвода. Той се познавал с Васил Левски от времето, когато двамата участвали в легията на Раковски. След последвалите трагични събития и ареста на Апостола, отец Генадий временно остав я расото и мина ва в Сърбия, където с Панайот Хитов планира т бунт и изпращане на чети в страната. По - късно се оттегл я в манастир на Света гора. Следващият игумен на манастира е дякон Игнатий Рилски, който достойно следва стъпките на св оя предшественик и през 1873 г. възобнов ява тайният революционен комитет в София. От стария манастирски комплекс днес е запазена само църквата „Успение Богородично” от края на ХІV в. , при това деляща един покрив с построената през 1932 г. нова църква „Св. Мина”. Новата църква носи името на светия великомъченик Мина , з акрилник на семейството, децата и здравето. Църквата „Успение Богородично” се реставрира и не е отворена за посещение. От различни източници обаче знам, че стенописите, открити в нея са от два културни пласта - от ХV и от ХVІІ в. и имат принос в средновековното европейско изобразително изкуство. Пре дполага се, че зограф на фреските от ХVІІ в. е Свети Пимен Зографски. През 1932 г. манастирът е обновен по проект на архитект Александър Рашенов /1892 - 1938/, който е реставр атор и на църквата „Света София" Двете църкви, поотделно еднокорабни, едноапсидн и и с еднакъв размер са обединени под един покрив, поради което се е получила нетипична за българската църковна архитектура двуапсидна източна стена. По протежението на цялата северна стена на новата църква „Св. Мина” преди години е изградена галерия с а рки за палене на свещи Белите арки са първото нещо, което се вижда при влизане в манастирския двор, а след това едно друго въздействащо архитектурно решение – полукръглите стълби под втората арка, стесняващи се към върха и наподобяващи прегръдката на Света Богородица от иконата над нея. 6 Стълбите създават и усещане, че свободно движещите се пътници в планината трябва да се подредят чинно при влизане в манастира и да се поклонят на Божията майка. След това се сещам за един цитат от Витошката грамота на цар Шишман: „... нито една вла ст да (не) смее да безпокои людете на пречистата богомайка Витошка...” Вляво от стълбите се вижда камбанарията, която е на нивото на градината и с ограда от ковано желязо. Край пътеката, водеща към входа на църквите, е поставена паметна плоча на Васил Ле вски, а от ъгъла на високото се виждат манастирските постройки с арки и чардаци. Двата входа на църквите са успоредни, като, както се очакваше, старата църква „Успение Богородично” беше затворена. С ледващите с нимки са на патронната икона над вратата и успението на Света Богородица от външния й притвор. 7 През 1952 г. в манастирските сгради е обособен метох за пристигналите от Кремиковския манастир монахини, а в последствие манастирът ста в а женски. В средата на 90 - те години на миналия век монахините от Драгалевския манастир, под ръководството на сестра Серафима, сформира т група за църковно пеене. Прекрасните им гласове звучат в социалните мрежи в музикални видеоклипове - поздрав по повод празниците Рождество Христово и Възкресение Христово, а от 2014 г. и в клип за празника Успение Богородично. Манастирът отбелязва храмов празник на 15 август – Успение Богородично и на 11 ноември, когато църквата почита Свети вмчк Мина, патрон на новата църква. Кв артал Драгалевци, юли 2015 8 Днешните пазители на българските светини В началото на следващото пътуване си повтарям част от поздрава за Възкресение Христово на монахините от Драгалевския манастир, перифразирайки началото му: На вас, приятели – вярващи и невярващи, представям моя поглед върху една българска светиня – Курилският манастир „Св. Иван Рилски”. 1 1 „Куриловският манастир“ в книгата на проф. Пандурски 9 Пътувах с маршрутно такси No 37 по посока на квартал Нови Искър, слязох на моста над река Искър при из лизане от с. Курило и веднага се отклоних за манастира. Пътят ме отведе до входа на Психиатричната болница „Св. Иван Рилски”, а оттам през парка – до сград ата на женското отделение. Тук погледът ми се задържа върху скулптура на жена в молитва, поставена на това място през 2007 г., вероятно по инициатива на внучката на автора – психиатър в болницата. „Молитва” е дело на Иван Лазаров /1889 - 1952/, академик, ре ктор на Държавната художествена академия, директор на Института за изкуствознание при БАН. Автор е на скулптурата „Майка” на гроба на поета Димчо Дебелянов в Копривщица, а пластиката на проф. Лазаров „Те победиха” вдъхнов ява Йордан Йовков да напише едноименния разказ. Пропускателният режим на територията на болницата е свободен. Паркът, освен че е красив и добре поддържан, е много спокоен. През целия път ме срещна само един пациент, който помоли за цигара, а като видя че сним ам, побърза да ми даде професионален съвет, защото и той се занимавал с фотография и имал такъв червен фотоапарат. Интересното е, че сега описваме пътя до манастира, като минаващ през парка на болницата, но преди време е било точно обратното – по идея на С офийския митрополит /1922 - 1945/ и Български Екзарх /1945 - 1948/ Стефан, през 30 - те години на миналия век в манастира е построена клиника за душевно болни с голям парк около нея. А през 1949 г., също върху манастирските земи, е създадена Държавната психиатр ична болница, обединяваща на павилионен принцип сградите на съществуващата клиника и още осем нови. След това дейността в светата обител зам и ра и дълго време манастирът не е действащ. Възникнал още по време на Първото българско царство – около Х в., неда леч от крепостта „Белиград”, манастирът е определян като един от най - старите. Първоначално е назован „Св. Йоан Кръстител” или „Св. Йоан Предтеча" , но след като временно, на два пъти, през период от двеста години, мощите на Св. Иван Рилски (монашеско име Йоан) пребивава т в светата обител, храмът и манастирът прие мат името на светеца. В околните села съществува и предание, че Св. Иван, преди да се посели в Рила, се е подвизавал в Курилския манастир. След превземане на близката крепост, около 1382 г., османските нашественици изцяло разрушили и опожарили Курилския манастир. По - късно върху основите на старата манастирска църква е построена нова със средства на жителите от околните села – в църквата има строителен надпис, 10 датиращ възстановяването през 1593 г. и зографисването през 1596 г., както и надписи: с. Доброславци, с. Кумарица, с. Требич. Има и ктиторски надпис, който е почти заличен при по - късно укрепване на храма. Макар в нито един от източниците, даващи светлина за творческата дейност на Св. Пимен Зографски, да не са посочени конкретно произведенията, създадени от ръката му, с голяма достоверност може да се твърди неговото участие в зографисването на Курилския манастир. Основание за такова твърдение са анализите и съпоставките на стенописи те в Курилския манастир (1596), в църквата „Св. Николай Мирликийски” в с. Сеславци (вероятно около 1616 г.), в старата църква в с. Добърско, Благоевградско (1614), както и част от изображенията в Билинския манастир, които са свързани с многостранната му де йност. Сравнени са и надписите при стенописите в Курилския манастир със запазените два ръкописа на Св. Пимен Зографски, под които той се е подписал, като според изследователите главните букви в тях са изписани по един и същ начин. Живописта от 1596 г. е с голяма стойност. Този паметник от ХVI в. говори за съществените постижения на българското изобразително изкуство от това време. Следващите епохи също остав ят отпечатък върху манастирската църква, сгради и дейност. Храмът на Курилския манастир е пристрояван и изписван през 1816 г., 1830 г. и 1849 г., а по време на Възраждането се прев ръща в духовно и културно средище с килийно училище. За богослужение в манасти ра с е ползва тъй нареченото Курилско евангелие, смятано за едно от най - ценните първопечатни книги. С манастира се свързва и ръкописно евангелие от ХVІ в. - образец на българската ръкописна орнаментика. Манастирът възник ва като мъжка общежитийна общност, но по - късно ста ва женски. В периода между двете световни войни е обитаван от 40 монахини, които разви ват мащабна просветна и културна дейност. През 1923 г. Св. Синод утвър ждава "Устав за уредба и ръководство на Православн о - добротворни просветни братства в България", а след това, с неговото благословение, е основано Ставропигиално женско монашеско братство "Бял Кръст". За нуждите на братството Софийската митрополия предостав я Курилския манастир "Св. Иван Рилски". С помощта на Св. Синод са организирани печатница, книгоиздателство и училище, в което се подготвят послушници за манастирите и възпитателки за благотворителните институти. В практическата реализация на това начинание се включ ва видният общественик, етнограф и истори к Димитър Маринов /1846 - 1940/. Като свещеноиконом и бивш директор на Първа 11 девическа гимназия в гр. София, той става ефимерий и помощник на сестрите от Белия кръст в Курилския манастир . В религиозните листове “Вяра и живот” и списанието “Християнка”, издав ано като орган на монашеското братство от 1923 г. до към 1937 г., се отпечатва и разпределението на годишните учебни занятия, провеждани в девическото училище. В манастира, освен „Вяра и живот”, „Християнка" и „Житията на светиите“, се издава т много други „богоугодни книги" , както и първото евангелие в картини Все още в онлайн книжарниците се нам ират заглавия, като: Православно догматическо богословие: Учение за Бога спасител, осветител и мъздовъздател, Съставител Данаил Т. Ласков, София, Св. синод на Българската православна църква, 1926 (Курилски манастир, Бял кръст, 1927); Данаил Кацев - Бурски, Кой предаде Левски, 1926 г., (Печатница "Бял кръст", Курилски манастир), Учебните 1924: Учебните занятия при “Белия кръст”. Християнка, No 6 - 7, 1924, и други. Последната монахиня , която живяла в манастира, починала през 1983 г. Днес, прикътан на височината зад женското отделение, Курилският манастир „Св. Иван Рилски” отново е отворен за поклонници и посетители. А п рез 2011 г. манастирът , като част от историята, архитектурата и културата на столицата , официално е включен, картографиран и описан по проекта “Непознатата София ”, реализиран по програма “Европа ” на Столична община. Влязох в двора на светата обител, а след това през ниска врата с патронна икона над нея в последния пристроен през 1849 г. притвор на църквата. По стените открих описаните в много източници стенописи, без особена художествена стойност. Преминах към средното преддверие със стенописи, с което през 1830 г. е удължена църквата. Тук са пресъздадени сцени из житието на Св. Йоан 12 Ри лски и самостоятелни образи на светеца - отдясно на входа за храма и в нишата над входа. Част от сюжетите, според някои изследователи, са разработени по подобие на тези в църквата „Покров Богородичен” при постницата „Св. Лука” на Рилския манастир, което и м дава основание да допускат, че същият живописец – Тома Вишанов, е нарисувал и стенописите в първия притвор на църквата в Курилския манастир. След това преминах към наоса, изографисан през 1596 г., който е свързан с мисионерската дейност на Св. Пимен Зогр афски. Там ме посрещна реставраторският екип, а отец Нектарий ми показа реставрираната през миналата година западна стена с иконите в цял ръст на Св. Св. Константин и Елена и на Св. Пантелеймон, сцената „Успение Богородично” над входа, а от другата страна в нишата - Св. Николай Мирликийски и също в цял ръст Св. Петка, Св. Катерина и Св. Архангел Михаил. Разрешиха ми да се покача на стълбата при отвора на скелето, за да погледна изографисания свод на църквата. Обсъдихме отново тезата, че при голямата си въз становителна и зографска дейност Св. Пимен Зографски несъмнено е имал и помощници. С тях за кратко време той е могъл да възстанови и изрисува толкова много църкви и манастири. След като постоях още известно време в този древен манастирски храм, излязох нав ън и отново усетих мириса на чимширите. Отделих малко време, за да разгледам манастирския двор и да направя снимки. 13 Манастирът има своя шанс да бъде запазен за поколенията, благодарение на йеромонах Нектарий, живеещ постоянно в манастира. На неговата съпричастност и ангажиране на светски лица и институции се дължат реставрацията на ценните стенописи в манастирската църк ва, ремонтираните фасадни стени, оформените дворни алеи. С благодарност към днешните пазители на един от най - старите запазени манастири у нас, на излизане се обърнах да видя още веднъж манастирските порти с развятото над тях българско знаме. Село Кур ило, юли 2015 14 Иван Вазов за Курилския манастир След като бях в Курилския манастир „Св. Иван Рилски” започнах да събирам информация за следващите манастири, които имам желание да посетя. Върнах се към текстове на някои наши класици, писали по един или друг повод за българските манастири. Започнах с Иван Вазов, защото със сигурност си спомнях за „Клепалото бие“ и „Блян в старата черква“, посветени на манастира „Седемте престола“ и на Свогенския манастир „Св. Петка“ – две от забележителностите на родния м и град Своге. Така нишката се разплете и освен споменатите произведения, препрочетох пътеписите за Искърското дефиле от „Живописна България“. Признавам, че в ученическите години наблюденията и мислите на Иван Вазов в „ Разходка до Искър“ не ме бяха впечатли ли, но сега е различно. От целия пътепис за разходката му, която по „ препоръката на г. Иречка“ той прави на кон, представям само частта за преминаването през реката и Вазовият поглед върху Курилския манастир: „Една тясна пътека лъкатуши между Искър и кана рите и заедно с него се губи навътре в завоите на планината. Г. Иречек е пътувал извътре пролома и не може да се надиви на живописните му и безконечно разнообразни хубости *** . Забележително е, че тоя чуден, шейсет километра дълъг пролом на Искърът (древний Oescus), посетен от Херодота още преди две хиляди години, допреди двайсетина години не е бил известен на европейците: на картите им за Турция Искърът е извирал из Стара планина, а не из езерата на Рила! Пръв г. Данов, чини ми се, във Вена обадил н а немските картографи, че дядо Херодот е имал право, и така се поправила грешката. По едно време българското правителство кроеше през него да прокара желязната линия, която ще свърже вътрешните градове на България (Дунавска), но студията на инженерите дока за, че трябвало да се съградят до четирийсет мостове на Искър, и планът биде парясан. Но въобразявам си на какво зрелище би се възхищавал пътникът тогава! Какви ту прелестни, ту грандиозни картини би представлявал пролома чрез своите настръхнали кърваво - цв етни гранитни стени, висящи над глухошумящий Искър, чрез своите прекрасни долинки, които се образуват между тях, и с дивотата, и със самотията, и чудната поезия на Балкана... Ладията е вързана за един кол и тихо се полюлява по вълните. Тя не е нищо друго, а един плитък ковчег с огромен размер. Като казвам ладията , моля читателите да не мислят, че хвърлям отпреде им една руска дума. Уви, и аз, признавам се, че до тоя ден я мислех такава, а то моят прост превозач все ладья казваше на плувателния апарат и безж алостно потопи моята филология във вълните на Искърът! Нямам сега Богоровия речник у себе си, 15 но облог правя, че тая дума не съществува там, като небългарска, или ако я има, то г - н Богоров е убеден, че е руска, както е убедена всичката „пишуща братия”. Тов а свидетелствува, колко бъркат нашите филолози и очистители на езика, дето го изучават по книгите, а не в живата реч на простий народ... Нам е лесно да наречем руски думи, и като такива да ги афоресаме, всички ония думи, които ние не сме чули в местността, дето сме родени или живеем... Нашето филологическо тесногледство прави ни да забравим единството на произхождението на наший и другите славянски наречия, че всичките са се поили и поимали в себе си богати струи из едното общо, непресушимо езеро на оня мър тъв език, който се зове „славянски”. Представям си какво възмущение би повдигнал оня, който би писал например: тучна ливада, поздна вечер, тъмна замка (сир. замък). Тия думи наистина миришат силно на „московщина”, както миришеше за мене и ладья , но колко би хме се излъгали: те се употребляват днес в говоримий македонски език! Защото, отдето ги е взел прапрадядото на Святослава, оттам ги е взел и прапрадядото па Самуила, а ако неговий учен потомък ги не знае, толкоз по - зле за него... Не без мъка вкарахме коня в ладията и когато влязохме и ние, тя, послушна на пръта на дяда Горча, заплува по жълтите талази към срещната наведена скала, в подножието на която щяхме да излезем. Тая грамадна скала, с която се захваща пролома, гладка и блестяща от слънчовите лучи, има своята легенда, и доста поетическа. Разказа ми я дядо Горчо, докат траеше плуването. Някога св. Иван Рилски, който бил родом от Курило (уж), дошъл на гости на баща си в съградения от него Курилский манастир. Неизвестно обаче по каква причина, св. Иван бил принуден скоро да бяга от тоя манастир. Но кога дошъл на скалата и видял, че никаква ладия не му оставили на Искъра, за да го премине, той заповядал на скалата, на която стоял, да върви към брега и тя го понесла. Тогава гонителите му се уплашили да не би да се запуши реката и да издави полето и прибързали да предложат ладия на светеца, който приел и на нея доизминал реката. Но оттогава скалата остала на мястото, додето била дошла, и ето защо е тука тъй тесен Искърът... В тая минута ние излязохме край света та скала, до върбата, на която се привързваше ладията. Тук заплатих на превозача, а услужливий учител поведе коня ми нагоре през стръмните углъбления на скалата, които представяха един твърде примеждлив път, но единствения за манастира. Когато се найдохме на върха й, на самото място, дето според дяда Горча бежащият светител се спрял, аз хвърлих поглед на широкий хоризонт отпреде ми и на зелената долина, дето като смок се извиваше Искър, и на София, която се белееше в прозрачната си мъглява завивка, и въз чу дната Витоша с бялата пряспа на челото си, и на ниската Лилин 16 планина с меките си изящни контури на една сарайска одалиска, легнала при краката на султанката си. Манастирът „Св. Иван” (Курилски) е на един хвърлей оттука. Цветущите поли, хълбоци, долини на тия планини, както и на осталите в България, са насеяни с подобни обители. Ценни са за нас българските манастири, почтени останки от твърдините, в които се е запазил жив българский народен дух, дълго време скрижали па отцовский завет и гнезда, из които са изхвръкнали орлета та – вьзвестители на зората на българското пробуждение. Те са жива и трогателна история на една епоха толкова славна и толкова мрачна. Когато бях веднаж в боянската стара черква, аз си казах, че на същото това място може би Иван Шишман с е е молил на колене господу за погибающата си държава... И аз мислено възкръсих тоя трагически образ пред мене си, и аз го видях, и страшни тръпки минаха по цялото ми тяло!... И кой може отре, че той не се е молил в ония времена на топла вяра и не е целува л земята там, която сега тъпчеше равнодушният му потомък? После, манастирите са едничкото украшение на пашите безлюдни планини, гори и пущинаци. Те заменят в тях хотелите, вилите, летните дворци, старинните замъци, с които са поръсени подобните места в Зап адна Европа. Те ги оживяват с присъствието си, с разходките си, които привличат лете градските семейства, със сборовете си, които свикват селското население и правят да екне цялата планина от радост и живот... Те дават на християнската религия, доста тъжна в сравнение с елинската, поетическа окраска. Всяко очарователно кътче в нашите планини, всяка райска долинка, дето шумоли горица и клоче ручейка, е дала прибежище на едно кичесто манастирче – доказателство, че нашите деди не са били тъй лоши естетици и че ако са изписвали лоши картини, то познавали са кои са хубавите... Ето, такава е местността, дето е основан манастирът „Св. Иван Рилски” (Курилски), който ми се бялна през клоните на високата гора... Зеленина, сянка, прохлада; сладка успокоивающа тишина; с амо птичи песни, само шопот на листата, само дъхът на зефира... Живот... От север планината с дивите си канари засланя от ветровете, като майка детето си, от друга страна, Искърът плиска и прохлажда, и приспива с мелодическия си шум цветущото оазисче, из к оето Калипсо на драго сърце би изгонила игумена, за да се посели в него. Самото здание на манастира обаче с малко и сиромашко, а новите поправки извътре нарушават очарованието на неговата старовековност. Старата черковка е ниска и потънала в земята: прилич а повече на гроб. Същата дрипавост и плесенясалост вее и от почтения старец игумен, който едничък се навърта в манастира. Той излезе твърде учтив человек, а главно, приказлив, и ми заразказва твърде интересни епизоди от своето „давно прошедше”, но аз се пр инудих да пресека сладкоречието му 17 на най - интересното място, както някога направил Александър Великий на една депутация в един превзет град, и му поисках нещичко да пообядвам. Той с традиционното гостолюбие на манастирите предложи ми „каквото дал господ”: при другото – и паница превъзходно вино, благодатно произведение на манастирските лозя – лозя само в тоя топъл кът – при Курило – стават в цялото Софийско поле. Като се наситих на божията трапеза, аз възблагодарих почтения старец и се наканих да си тръгна . Но той ми не разреши това, доде не поспя под хладната сянка на горицата извън. „Грехота е, каже, да дойдеш на госте на Св. Ивана и да не поспиш за здраве на тревицата, докат ти пеят славеите. Това си е закон тука, господине!” Аз се покорих на това манаст ирско правило за поклонниците и излязох навън във върбовата гора и там се прострях под сянката на зелените клони. Наистина, цял оркестър славеи пееше из шумата! Би рекъл человек, че всичките въздушни първо майстор и на пението са се стекли от Софийското по ле като на някое олимпийско поприще. Скоро, под упоението на мелодическите рулади, аз се унесох в царството на сладостните блянове и заспах със сънят на един праведник... Когато се пак разбудих, песните още продължаваха. В това време видях, че се задаваше и дядо игумен с щастлива усмивка на лицето, и ме попита спах ли приятно. Иска ли дума? Аз му благодарих сърдечно и яхнах коня си, изпращан с благословиите му и с любезната му покана пак да дойда на гости... да ми доизкаже остатъкът от своята интересна биог рафия. Аз обещах пак да навестя „Св. Ивана” – разбира се, не да слушам историята на игумена му, а чудните песни на славеите му. 1890 *** Виж „Cesty po Bulharsku”. “ Общ изглед, 1927 Църквата, 1927 Църквата, 1975 Църквата, 2015 18 Запазване на православната вяра и народностното самосъзнание на българите. Във време на молитва на монах Пимен му се явил небесният покровител на Зографската обител, св. Великомъченик Георги Победоносец , и му съобщил Божията воля да бъде пастир на своя еднокръвен народ, който е останал без пастири. След като получил съвет от един прозорлив старец, Пимен се отправ я към родината си. Взе ма със себе си своя ученик Памфилий, който по - късно пише житието на Свети Пимен Зографски, известен още като Свети Пимен Софийски. Предполага се, че годината на връщане е 1595, защото има данни за възстановяване то и изографисването на Сеславския манастир през 1596 г., където Пимен първоначално се установ ява Размирен бил периодът, в който Пимен идва отново в българските земи. През годините на Австро - турската война от 1593 - 1606 г. широка известност получ ават дейст вията на хайдутите, които многократно преминава т Дунава от Трансилвания и Влашко, а в София върлувала чума. В много източници се споменава, че част от българското духовенство в този период, както и народните маси, тън ат в невежество и суеверие. Затова с е отбелязва т празници, които не съществува т в официалния християнски календар и се свърз ва т с езически представи. В тази ситуация и в продължение на много години Пимен проповядва словото Божие, утвърждава във вярата православния народ, с молитвата си върш и м ного чудеса, строи и ремонтира храмове. Неговият ореол блести от възхищението и признанието, получени още в епохата, когато делото му покорява със своя мащаб, а молитвите му в обновените храмове звуча т като химни за съхраняване на народното самосъзнание. В мрачните и трудни за отстояване на българската идентичност години, църквите и манастирите са единствените духовни средища по време на османското владичество. Във възстановяваните български манастири и църкви като застъпник на вярата в истинския Бог с е изобразява Свети пророк Илия. Свети Илия се тачи от всички християни като най - големия библейски пророк, който 900 години преди Христа предсказал неговото идване. Името му означава крепост, твърдина на вяр ата. Цар Ахав и царица Иезавел поставили в Самария идола на езическия Ваал, смятан за божество на дъжда. Тогава пророк Илия с молитва заключил небето и три години и половина не валяло. Гонен, Илия предложил на Ахав да принесат жертва и на когото жертвата с е запали с огън от небето, неговата 19 вяра да се счита за истинска. Жреците на Ваал се молили, но напразно. А върху жертвата на пророка паднал огън и я изгорил. Народът се поклонил на истинския Бог. Обилен дъжд напоил земята. Илия пророкувал 25 г. и край рек а Йордан е грабнат на огнена колесница и жив отнесен на небето. Затова в иконописите и народните представи той препуска по небето със златна колесница, от която изпраща огнени стрели. Вярва се, че Свети Илия носи дъжд, благоденствие и закриля живота. Илин ден е най - обичаният юлски празник. Народът почита Св. пророк Илия на 20 юли, а традицията повелява на този ден да не се работи. Чества се и на 2 август по стар стил. През годините са изпълнявани основно два ритуала - да се дава курбан от мъжко животно и да се прави молебен за дъжд и плодородие. Ако има болен, то тогава до главата му се държ и осветена икона та на Св. Илия, а вечерта срещу празника се дава т обещания пред светеца. С делото на Свети Пимен Зографски е свързан и Илиянският манастир „Св. пророк Или я”. Информацията за този манастир е, че е основан през 12 в., вероятно върху основите на езически храм. В манастира са открити три слоя стенописи от различни периоди – първият, от края на 16 в., е свързан със Свети Пимен, вторият - с разширението на манаст ира в края на 17 в., а третият - със зографисания през 1832 г. от Тома Вишанов от Банската школа пристроен външен притвор към църквата. При предварителното проучване на маршрута на софийския градски транспорт до Илиянския манастир установих, че до там се с тига лесно – слиза се на спирка „Ул. Грозден”, три спирки преди последната спирка на трамваите No 11 и No 12 в кв. Илиянци, преминава се през парка и по ул. Грозден се стига до ул. Петуния, където е запустялата малка сграда на манастира. В далечината е църкв ата, а при приближаването й видях, че тук отдавна няма хора, които да поддържат тази културна ценност. Снимах входа на църквата през дървените решетки, а църквата от вътре - през един отворен тесен прозорец, протягайки ръка с фотоапарата и снимайки в тъмно то. 20 Желанието ми беше през месец юли да посетя действащ манастир, носещ името на Св. Илия, затова се отправих към женския манастир в София между кварталите Дървеница и Младост. Манастирът е известен като Дървенишки девически манастир „Свети пророк Илия”. Този манастир привлече вниманието ми с легендата, че от 1595 г., годината, в която Пимен Зографски се връща в родния си град, мястото се смята за свещено и е поставен голям кръст. Част от легендата е, че тук имало мн ого трупове на въстаници, но въстание не е имало. Най - вероятно това не